и марта не остава длъжна. смъртта, впрочем, също:

аз: въпросите, над които размишляваш, а
въпросите, които са същността ти, теб, 
са въпросите, които само аз създавам, а 
са въпросите, с които точно аз те удуших, теб.  

той: лилавата барета си надянах, а 
и червения нос си закачих, от теб, 
и вече съм готов клоун да стана, а 
щом заключен съм в кутията ти, в теб.  

милион мухи досада ти правят, а 
милион мухи, знам, ще убиеш в теб, 
но милион мухи, знай, аз ще ти пращам, а 
и ще чакам една от тях да те съживи. теб.

аз: и бяхме двамата с тебе удавени в слюнката луди,
и светът беше само нашият огромен тумор.

но аз промених тва, което вече се е случило.
и да плаче Смъртта от нас се е учила.

марта: и нека нито една от тях не те съживи. теб.
авел: и нека нито една от тях не те съживи. теб.

всеки сам по пътя си.

2011

жълти стъкла - мора

BKPM - Sosa

жълти стъкла - овчарска (много демо)

Нé стой на брего, моме, нé стой на брего - 
правиш дупки в пясъка ми, махай се от него!
Нé стой на прага, моме, нé стой на прага - 
цапаш ми килима, моме, тръгвай си веднага! 
Нé стой на сянка, моме, нé стой на сянка - 
сянката сега е скрила мойта пепелянка! 
Ей, малкай моме, покажи си рогцата! 
Твоята спирала завъртя ми май главата... 
Ей, малкай моме, покажи си рогцата! - 
Мили, май рогата ми сá ти на главата...

Ей, малкай моме, ти прати свойте дружки - 
гостуват ми в очите ми - медни стружки... 
Ей, малкай моме, ти прати свойте братя - 
окови по ръцете ми, не мога ги отпратя... 
Ей, малкай моме, ти прати свойта сянка - 
зазида се в главата и краде ми всяка дрямка... 
Ей, малкай моме, прати ми най-подир, 
прати ми най-подир 
Край...

тонове от стонове

жълти стъкла - стружки (не толкова демо)

опустошение
/2016/
и в дълбокия лес на лесното,
и в мътната река на мързела,
и в кривото огледало на "новото начало"
виждам разрешение за отпуска,
и за бягството от вътрешния труд пропуска.

добре дошъл, добре дошъл,
добре дошъл със мен
в стограмовата чаша, в двукубиковия шприц,
в безкрайната нощ, да ослепим и този ден.
и след лично опустошение
никой няма, няма, няма да ти заеме
да си засееш семе...

и, макар и сляп, събужда се денят.
и плътта ти му е хляб, а сълзите ти са му вода.
и предизборният щаб излъчи Съвестта - 
най-чистия кандидат за диригент на Личността.

щом изстрелът ти е неточен, изборът пак е насрочен
за падането на нощта, за падането на нощта...
добре дошъл, добре дошъл,
добре заварил с мен
в стограмовата чаша, в двукубиковия шприц,
в безкрайната нощ, да ослепим и този ден.
във амфора със спирт, фанфари страст безспир,
ракетна диря чист екстаз и фас,
и нафора психиделик. тук велик си, ако си циник.

и след лично опустошение
никой няма да ти заеме
да си засееш семе... 
и никой няма, няма, няма да ти поеме
нито грам от твоето бреме...
и губиш и себе си, и това, което си бил преди,
но най-вече губиш ВРЕМЕ.

остави ме без име

жълти стъкла - опустошение

отвъд
/20.II.2018/

и протягам ръка, а те няма... няма там.
но в безкрайните поля ще се намерим, знам.
и разтваря се небето. и те пуска. иди.
а там някога в полето ще се найдем пак, нали....
аз копая надълбоко в корените на Смъртта,
а Животът отвисоко пои след мен смирен пръстта.
и никога преди не си бил толкова красив -
в две притворени очи разтворил се всемира сив.
и блести, и трепти, и прекланя се Денят
пред Нощта, в която ти... ти ще тръгнеш сам на път.
почакай ме отвъд.
намери ме там. отвъд.
ще се видим там. отвъд.

жълти стъкла - отвъд

Collaboration between Tube Tentacles and Garazi Gorostiaga for Hyperesthesia y Necropapiloscopía
https://hyperesthesia.bandcamp.com/

GABA - Tube Tentacles & Garazi Gorostiaga - Gritos En La Noche

страстите хесови
/2019/

висиш, висиш на пирона в стаята си ти висиш.
висиш, висиш на калейдоскопа на спомените си висиш.
и няма, няма никакво очарование
в тва да си зачукан в безсмислено страдание.

полуЧовек си, полуТигър, полуГладен полуБог.
половинчатостта не стига - неспособен си за скок.
и няма, няма никакво оправдание...
полузахапеш ли се сам, душиш се в полудихание.
и няма, няма никакво познание - 
да си полуЧовек е половин Живот назаем!
полуМече, полуВълче... половин Живот назаем!
да си полуРека, полуЗемя е пак назаем.
и да полуЛетиш, полуГориш, и то е пак назаем!

но събери ги, събери ги, събери ги във едно...
но събери ги, събери ги, събери ги във едно...

инак соковете спират, а мечката заспива, 
и птиците отлитат, а косата ти е сива...

събери ги, събери ги... събери ги във едно.

********************
"не е пес, в тях е страх. млъкни."
е анаграма на "Херман Хесе - Степният вълк".

отвъд

жълти стъкла - страстите хесови

възли
/2014/

с пъпна връв се ражда всеки,
не с пътеки и не със стрели.
кръв след кръв опитва всеки
да докаже, че не го боли.

и стръв за нас е всеки,
посмял над нас да се смили.
пръв захапал куката, разбираш,
че не знаеш всички възли.

не е на мода слабата природа...
канибален е света! - 
всичко се връща, превръща се в храна.

церебралните ни нишки
са най-личната носия.
я Бог уши, Битът разшива,
коя я носи, кой търпи я?!

във очите ни дели се
атомът, плътта и Бога, личността, пръстта и дрогата...
а в душите ни лепи си
Истината некролога.

канибален е света! - 
всичко се връща, превръща се в храна.
ний ядохме от вас, от всички преди нас!
ний ядохме от вас, но няма да дадем
да ядете нас! няма. няма.

жълти стъкла - възли (демо.н)

с чукове кой кове? кой кове в огън
счупена, пукната Пролет?
и за квачка-глупачка кафез кове в огън,
че снесла е спукана Пролет...

с чукове кой кове? кой кове в ярост
и с жега жигосва той Лято?
и за жетварка сред кочани страст коса кове в ярост -
изпотила е в жлезите си Лято...
в капка по врата ѝ разлято.

с чукове кой кове? чуковете съскат,
разкъсвайки късната Есен.
и за малка кибритопродажна метачка
ковчег кове - издъхнала е (Есен/
дъха си в последната есен...)

аз: слушай 
всъщност аз съм малка глезла,
невежа съм на кръстопът.

АЗ: не, чуй 
ме отвътре - Аз съм истина последна -
зад гърба ми свършва светът.

аз: виж
ме - аз съм неловкото мълчание,
в дланите, потните, с цигара.

АЗ: не, виж 
ме - Аз съм цялата мълчание,
но мълчание - десетки шамара.

аз: мирис
на море, гора и дамска лига,
мирис, не - воня ме обгръща.

АЗ: вонята
съм скрила под кожата. повдига
ли ти се? чрез мен ще повръщаш!

ЖИВОТЪТ Е В ГАРАНЦИЯ И ГО ВРЪЩАШ!

с чукове кой кове? ти ковеш насила
риза за безумната Зима.
и сам наопаки навлякъл усмирителната сила,
замахваш с чука. А Тя ти го взима.
смъртта е съдник и преценка ще има.

жълти стъкла - след края

творческа отсечка "жълти стъкла". кур уейв.

жълти стъкла - отвъд

Жълти Стъклa

Related tracks