„Мястото“ с Николета Атанасова е документален подкаст за лични истории. Най-често те са част от днешния ден и гледат към социалнозначими проблеми на хората в България. Но също така търсим и разказваме за малко известни хора от миналото, които са оставили отпечатък в историята ни.

––– 
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us

„Мястото“ с Николета Атанасова

Тоест разговаряме

Аудио изчитания

https://toest.bg/literary-flashmob/

23 април е световният Ден на книгата, а 24 май – българският Ден на книжовността, таз сила нова. Решихме да хвърлим мост между двете дати, тоест между света и България, и попитахме наши приятели – писатели, поети, драматурзи, преводачи, художници, актьори, издатели – не искат ли да се включат в градежа с глас, хъс и време. Те откликнаха с фантастична щедрост и така събрахме най-разнообразни текстове: пътеписи, стихотворения, разкази, спомени, пиеси, манифести, които с лекота отвеждат от Сахара до Черно море и от страха до смеха. Някои датират, отпреди да се е родил този, който ги чете, а други още не са публикувани; някои са изпълнени веднъж в оригинал от автора и втори път на български от преводача. Повечето от „приказките по телефона“, които ще чуете от 23 април до 24 май 2018 г., са четени пред смартфон на тихи места в Пловдив, Монреал, Русе, Ню Йорк, Бистрица, Тел Авив, София, Ухан, Велико Търново, Хелзинки, Бяла, често в походни условия. Нямаше как да осигурим идеални записи за този литературен флашмоб, но се надяваме, че и вие – покрай пращенето и покашлянето – ще доловите и многото вложена обич. Приятно слушане (и четене)!

„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us

Литературен флашмоб

В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийно пространство непосредствено преди всеки епизод на предаването. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината.

В подрубриката „Паралели“ ще отправяме поглед към миналото и ще представяме релевантни на актуалните теми събития, случили се в същата седмица, в която излиза подкастът, но в годините назад. „Меридианите“ пък ще ни помагат да опознаваме света, взимайки пример и научавайки повече за други държави и общества. Ще се опитваме да разберем техния подход за дискутиране, разбиране и овладяване на актуално дискутираните теми.

„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us

Паралели и меридиани

Като част от документалния подкаст „Мястото“ с Николета Атанасова, минисериалът „Протестът“ ни връща хронологично към атмосферата на площадите и палатковите лагери от лятото на 2020 година в България. Звучат гласовете на хората, които месеци наред изразяваха недоволството си и искаха оставките на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев.

Започваме с началото на историята както за Краси Петров и Нестор Арсенов, така и за протестите през лятото на 2020-та, припомняме акцията на пристанище „Росенец“, показното нахлуване на прокуратурата в президентството и първите палаткови лагери.

Автор: Николета Атанасова
Участват: Краси Петров, Нестор Арсенов и Страхил Делийски
Аудиообработка: Николета Атанасова и Теодор Иванов
Визия: Александра Димитрова

Музиката и ефектите в сериала са композирани и изсвирени специално за всеки от епизодите от Теодор Иванов и Иван Шентов.

–––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Мястото с Николета Атанасова

Протестът, първи епизод: Електрони

В този епизод разказваме за побоя в „София Тех Парк“, нощите в палатковия лагер на Орлов мост, очакването на провокатори и жандармерия, както и настроенията и тревогите на протестиращите в нощта преди 2 септември:

– Ще има ли провокатори утре, страх ли ви е?
– Да, със сигурност ще има! Не, не ни е страх.

Автор: Николета Атанасова
Участват: Краси Петров, Нестор Арсенов и Страхил Делийски
Аудиообработка: Николета Атанасова и Теодор Иванов
Визия: Александра Димитрова

Музиката и ефектите в сериала са композирани и изсвирени специално за всеки от епизодите от Теодор Иванов и Иван Шентов.

–––
Като част от документалния подкаст „Мястото“ с Николета Атанасова, минисериалът „Протестът“ ни връща хронологично към атмосферата на площадите и палатковите лагери от лятото на 2020 година в България. Звучат гласовете на хората, които месеци наред изразяваха недоволството си и искаха оставките на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев.

–––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Протестът, втори епизод: Бити и обгазени

Този епизод е посветен изцяло на събитията на 2 септември 2020 г. Откъде се появиха провокаторите, водното оръдие, какво си шепнеха хората, когато ги видяха, как бягаха през фонтана на президентството, как жандармерията подгони протестиращите в градинката на Народния театър – „Бомба, вдигни щитовете“… И как в краката ни се пръскаха бутилки и бомбички, докато тичахме и се криехме под навесите на сградите, а зад гърба ни налиташе жандармерия с палки в ръце.

Автор: Николета Атанасова
Участват: Краси Петров, Нестор Арсенов и Страхил Делийски
Аудиообработка: Николета Атанасова и Теодор Иванов
Визия: Александра Димитрова

Музиката и ефектите в сериала са композирани и изсвирени специално за всеки от епизодите от Теодор Иванов и Иван Шентов.

–––
Като част от документалния подкаст „Мястото“ с Николета Атанасова, минисериалът „Протестът“ ни връща хронологично към атмосферата на площадите и палатковите лагери от лятото на 2020 година в България. Звучат гласовете на хората, които месеци наред изразяваха недоволството си и искаха оставките на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев.

–––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Протестът, трети епизод: Нощта на 2 септември

В поредицата „Чути под масата“, която е част от документалния подкаст „Мястото“ с Николета Атанасова, слушаме автентични истории на хора, сражавали се във войните на България. За събитията от нашето минало разказват техните потомци или изследователи и историци.

Първият епизод „Къщата“ започва в дома на Въчко Хадживъчков и разказва за приятелството му с брата на Пейо Яворов – Атанас, за първата среща на Въчко с Борис Дрангов, за началото на Първата световна война и обучението на Въчко в Школата за запасни подпоручици в Скопие.

Бойният марш „Съюзници разбойници“ е изпят от хор „Гусла“. Записът е направен по време на репетиция на хора от Николета Атанасова и звучи в епизода със специалното разрешение на диригента на хора акад. Валентин Бобевски.

Автор: Николета Атанасова
Участват: Александър Въчков – военен историк, изследовател на военните униформи, художник на комикси и внук на Въчко Хадживъчков; акад. Валентин Бобевски – диригент на хор „Гусла“
Музика: „Кориолан“ на Лудвиг ван Бетовен, запис от 1943 г. на Берлинската филхармония с диригент Вилхелм Фуртвенглер; „Съюзници разбойници“ на Любомир Бобевски, Иван Скордев, Георги Безлов, запис на хор „Гусла“ с диригент акад. Валентин Бобевски; Raindrop на Шопен, в изпълнение на Бойко Амаров; инструменталът на китара е в изпълнение на Радул Милков, запис от 1911 г.
Аудиообработка: Николета Атанасова

–––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Чути под масата, първи епизод: Къщата

„След протестите обикалях из България с колелото, както си е с плакатите „Оставка“ и „Гражданско неподчинение“ на него. Исках да видя как ще реагират хората в малките населени места… Не съм намерил повод да махна надписите.“

Три месеца след края на протестите през лятото на 2020 г. се видяхме с Краси Петров и Нестор Арсенов, двамата герои от предишните епизоди от поредицата „Протестът“. Помните ги – биха ги на конференцията на ГЕРБ в „София Тех Парк“, живяха в палатковите лагери и бяха сред протестиращите в нощта на 2 септември.

През декември 2020 г. от протестите нямаше и следа. България се тресеше в ужаса на умиращите от COVID-19. Точно тогава, насред най-тежката здравна криза, която връхлетя българите, с Краси и Нестор се опитахме да затръшнем вратата на студа и пандемията и да говорим за отминалото протестно лято.

Сред първите неща, които ми казаха, беше: „Как може снимките с кюлчетата злато до главата на премиера от лятото да са по-силен аргумент за гражданите да излязат по площадите от умрелите по стълбите на болниците хора?“ Краси и Нестор говорят все така разпалено за недоволството си от управлението на Бойко Борисов, но за първи път споменават една от причините за края на протеста – недоверието между самите протестиращи в палатковите лагери и манталитета на българина да „домъкне в хралупата си 55-инчов телевизор и шоколади за децата, без да го интересува какво става извън хралупата, но то рано или късно ще го застигне“.

Срещаме се отново с Нестор и Краси в ранното утро на 4 април 2021 г., деня на изборите за нов парламент. Двамата са застъпници в различни секции – Краси е в София, а Нестор е в с. Горно Камарци, където се натъква на редица нередности. Епизодът завършва на 15 април, в първия работен ден на новото Народно събрание. Според Краси и Нестор „безпринципна коалиция може да извади хората по площадите отново, защото все още са бесни“.

Автор: Николета Атанасова
Участват: Краси Петров и Нестор Арсенов
Аудиообработка: Николета Атанасова и Теодор Иванов
Визия: Александра Димитрова

Музиката и ефектите в сериала са композирани и изсвирени специално за всеки от епизодите от Теодор Иванов и Иван Шентов.

–––
Като част от документалния подкаст „Мястото“ с Николета Атанасова, минисериалът „Протестът“ ни връща хронологично към атмосферата на площадите и палатковите лагери от лятото на 2020 г. в България. Звучат гласовете на хората, които месеци наред изразяваха недоволството си и искаха оставките на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев.

–––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Протестът, четвърти епизод: Равносметката и изборите

Връщаме се там, където започна поредицата – в къщата на Въчко Хадживъчков в Чирпан. Войната тъкмо е свършила, България е сред губещите страни, наложени са ѝ непосилни репарации, отнети са ѝ територии. Започва унищожаване на оръжието на българската армия, но българите са находчиви и успяват да скрият част от него в тайни оръжейни скривалища.

През това време Въчко завършва образованието си в Прага и се завръща у дома. Той е сред тримата архитекти в Чирпан. България е разрушена и Въчко започва да строи къщи – красиви и удобни, с течаща вода в тях и вътрешни тоалетни, с тавани, през които вятърът да може да минава.

За първи път разказът излиза от окопите и сраженията и с усмивка ни води в Кольовата кръчма, където Въчко и приятелите му пишат песен. Образът му на войника, нагледал се на жестокости, полека-лека се превръща в образ на съпруг и баща. Но в къщата на архитекта, човек с по принцип миролюбива професия, „има четири пистолета, две пушки и един средновековен меч, незнайно откъде“. Къщата със седемте черници продължава да приютява и войнишките истории – на Въчко и приятелите му:

„Не са можели да се откъснат от усещането за войната докрай, защото са наранени от фронта и търсят себеподобни, за да си излеят мъката – той е оцелял по чудо, но негови приятели са изчезнали…“

Къщата оцелява след Чирпанското земетресение през 1928 г. и Въчко възстановява разрушените ѝ стени, но не успява да я спаси след 60-те години на миналия век.

Автор: Николета Атанасова

Участват: д-р Александър Въчков, изследовател на войните и внук на Въчко Хадживъчков; Калоян Матев, изследовател на бойната техника; Симеон Цветков, уредник в Регионалния исторически музей – Велико Търново; Иван Бориславов, полковник от резерва, бивш летец; академик Валентин Бобевски, диригент на мъжки хор „Гусла“

Музика: „Кориолан“ на Лудвиг ван Бетовен, запис от 1943 г. на Берлинската филхармония с диригент Вилхелм Фуртвенглер; инструменталът на китара е в изпълнение на военния пилот и началник на Аеропланната група майор Радул Милков, запис от 1911 г.; инструменталът на пиано е от увертюрата на операта „Реймънд и Агнес“ от Едуард Лоудър в изпълнение на Бойко Амаров

Аудиообработка: Николета Атанасова и Теодор Иванов

---
В поредицата „Чути под масата“, която е част от документалния подкаст „Мястото“ с Николета Атанасова, слушаме автентични истории на хора, сражавали се във войните на България. За събитията от нашето минало разказват техните потомци или изследователи и историци.

–––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Чути под масата, пети епизод: Къщата

Преди повече от 100 години двама мъже се срещат на първата българска подводница UB 1-8, която България купува по времето на Първата световна война. Това са командирът на подводницата лейтанант Никола Тодоров и младши офицер Иван Вариклечков, който впоследствие командва подводницата малко преди края на войната, а години по-късно става първият действащ контраадмирал на Българския военноморски флот.

Разказът проследява подготовката на Иван Вариклечков в Кил, Германия, в реални бойни условия насред Атлантика, документирани в дневника му и в една картина. После се пренася насред бойните подвизи на UB 1-8 във Варненския залив по време на войната и разкрива колко тесни и несигурни са били подводниците тогава и колко голям е бил рискът да плаваш „с това ново оръжие, което е обръщало в бягство всеки кораб, който го види във водата“.

„Те са били много нестабилни, а вътре е било толкова шумно, че екипажът се е разбирал помежду си само с ръце.“

И докато UB 1-8 воюва, нишката на личните съдби на двамата ѝ командири не отстъпва от разказа за сраженията. Едно влюбване, едни златни очила, без които Никола Тодоров „не е можел“, една икона и един дневник с поезия на няколко езика, писан, докато подводницата е правила бойните си походи. За всичко това разказват Надя Вариклечкова, снаха на контраадмирал Иван Вариклечков, и внукът на Никола Тодоров – проф. Климент Хаджов, който съхранява уникалния дневник.

Историята прескача границите на времето, за да продължи отвъд Първата световна война, когато съдбата на UB 1-8 е обгърната в тайни, а съдбите на двамата ѝ командири се преобръщат драматично. След края на войната UB 1-8 мистериозно изчезва. Животът на контраадмирал Иван Вариклечков след 9 септември 1944 г. се превръща в ад. А Никола Тодоров загърбва завинаги военната кариера...

Автор: Николета Атанасова

Участват: Надя Вариклечкова, снаха на контраадмирал Иван Вариклечков; проф. Климент Хаджов, внук на лейтенант Никола Тодоров; доц. Асен Кожухаров; Станко Станков, капитан първи ранг от резерва и председател на Дружеството на подводничарите в България; Васил Кръстев, капитан първи ранг от резерва на Военноморските сили на България; д-р Мариана Кръстева, директорка на Военноморския музей във Варна, изследователка и съавторка на книгата „Контраадмирал Иван Вариклечков и неговото време“; за обследването на намерената подводница разказват водолазите от Военноморските сили на България Боян Добрев, Илия Стойчев, Димитър Македонски, Андрей Мутафов, Ивайло Иванов, Георги Георгиев

Музика: Инструменталът на китара е в изпълнение на военния пилот и началник на Аеропланната група майор Радул Милков, запис от 1911 г.; маршът със заглавие „Нашият марш“ е изпълнен от лейбгвардейците на Негово Величество цар Борис III, запис от началото на XX век; звуковите ефекти – море и чайки, двигатели на кораб (спасителен кораб „Протео“) и скърцане на подводница (подводница „Слава“ на док) – са автентични и са записани във Варненския залив от Николета Атанасова.

Аудиообработка: Николета Атанасова и Теодор Иванов

---
В поредицата „Чути под масата“, която е част от документалния подкаст „Мястото“ с Николета Атанасова, слушаме автентични истории на хора, сражавали се във войните на България. За събитията от нашето минало разказват техните потомци или изследователи и историци.

–––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Чути под масата, шести епизод: Двамата командири

В новата подкаст поредица „Създатели и мечтаели“ разказваме за хора, за които се знае малко, но са важни с началото, което са поставили в науката и знанието в България и по света. Понякога те са тихи и кротки създатели, друг път са смели и отдадени мечтатели, но във всеки случай тези хора оставят важна следа след себе си.

Частично откъснати от мястото на действието, в епизодите от поредицата понякога присъства и паралелен философски свят на размисъл. Тази линия се оплита с основната история и я представя в различен контекст – подкрепяйки или опровергавайки я, без да се възхищава или гневи.

Първият епизод от поредицата, озаглавен „Да бръкнеш в Земята“, е за първия български геолог проф. Георги Златарски. Той завършва геология в Австрия в началото на миналия век и се завръща у нас, за да положи основите на тази наука в България. Пише задъхано и ентусиазирано на Иречек за пътешествия и нови открития. След много изпитания създава единствената по това време геоложка карта на страната, която е „много красива и с цветовете от цялата палитра“.

Земята „мълчи по специфичен начин“, докато я очертаваме и подреждаме недрата ѝ в микроскопски препарати, а едно мъничко късче може да бъде безценно и да прилича на Вселената. Земята е ориентирът ни за място, благодарение на нея пространството добива завършеност и е възможен вечният кръговрат. Представете си как преди да се превърнат във въглища, дърветата са били дом на птиците – и колко напомнят за нас.

Не можем да укротим Земята, когато ни се ядоса, но е голяма благодат, че я имаме. Геолозите не са само хора с чукче и компас в ръка. За тях и за Земята разказваме в този епизод.

Автор: Николета Атанасова
Участват: проф. Филип Мачев, декан на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, и Евгени Митев, философ
Аудиообработка: Николета Атанасова и Теодор Иванов
Заглавна снимка: Greg Rakozy / Unsplash

Музиката и ефектите са от сайта за свободна музика Icons8 Fugue.

Посвещаваме тази подкаст поредица на Марин Бодаков. Епизодите в нея не са за литература или поезия, но символично ги докосват във всяка своя дума и емоция.

–––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Създатели и мечтатели, първи епизод: Да бръкнеш в Земята

Началото на пожарното дело в България е поставено малко след Освобождението. Нуждата от „тулумбаджии“, както са наричали пожарникарите тогава, се появява, защото къщите в градовете и селата са били най-често от дърво и плътно прилепени една до друга, а „пламне ли една, изгаря всичко“. Стихийните пожари са изпепелявали цели махали и малки градчета. Тогава в София първите смели мъже, които започват да организират пожарни команди у нас, са на подчинение на полицията, но има и много доброволци.

През 1884 г. Спиро Костов, опълченец при боевете на Шипка, после депутат в първото Велико народно събрание, става командир на Софийската пожарна команда. Десет години по-късно, през 1894 г., започва да издава и първото илюстровано списание „Пожарникар“. През годините това списание има различни имена, но съществува и до днес. Пак тогава се купуват първите пожарни „тулумби“ – теглени от коне каруци, натоварени с бурета, секири и канджи. Благодарение на смелостта и идеализма се създадат пожарни команди в големите градове в цялата страна. И така до началото на Балканските войни, когато „всичко отива по дяволите“. Пожарникарите са мобилизирани, а след края на Първата световна война никой не мисли за възстановяване на пожарното дело. Един инцидент в София обаче променя нещата…

В епизода „Приказки за огъня“ разказваме за смелите мъже, които първи застават организирано срещу стихията – само с кирка и канджа в ръка, в началото дори без специално облекло. Описваме как са изглеждали „тулумбите“ и униформите на „тулумбаджиите“, слушаме скърцането на водни помпи от началото на миналия век, представяме си как са се грижили за конете. Разглеждаме вещите на един от най-забележителните командири на пожарната в София – Юрий Захарчук, който променя облика на пожарното дело в България след пожара в Народния театър през 1923 г. В епизода звучат гласовете на свидетели на този пожар; представяме и един философски поглед към огъня, смелостта и страха.

Автор: Николета Атанасова
Участват: гл. инсп. Стефан Стефанов, началник отдел „Превантивна дейност“ към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, и Евгени Митев, философ

В епизода звучат и гласовете на актрисата Пенка Икономова и оперната певица Елисавета Йолович, които разказват пред БНР спомените си за пожара в Народния театър. Ефектите са записани в музейната сбирка „Пожарното дело през вековете“, която се съхранява в сградата на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

Музиката е от сайта за свободна музика Icons8 Fugue.

Аудиообработка: Николета Атанасова и Теодор Иванов

--- 

В поредицата „Създатели и мечтатели“, част от документалния подкаст „Мястото“ с Николета Атанасова, разказваме за хора, за които се знае малко, но са важни с началото, което са поставили в науката и знанието в България и по света. Понякога те са тихи и кротки създатели, друг път са смели и отдадени мечтатели, но във всеки случай тези хора оставят важна следа след себе си. Посвещаваме тази подкаст поредица на Марин Бодаков.

–––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Създатели и мечтатели, втори епизод: Приказки за огъня

Третият епизод от поредицата „Създатели и мечтатели“ разказва за първите български фотографи – още от времето преди Освобождението. Заживяваме насред стъклените плаки, „фотографическите машини“, бавните процеси, избухващите светкавици, революционния дух и фотографските ателиета, пълни с пищови, малки бомби, а на покривите им – „щорки“, за да влиза светлината. Онази светлина, която е необходима, за да „снемеш“ нечий образ, да „видиш как гледа човекът“, но и за да „можеш да помислиш и да се събуди един мозък“.

Разбира се, контекстът на прохождащата тогава българска фотография е революция, а днес поглеждаме назад във времето и откриваме чудатите истории и приключения на Атанас Йованович, фамилията Карастоянови, Георги Данчов – Зографина, който успява да избяга от Диарбекир, и на Никола и Тома Хитрови, които „шетат“ из България и Европа не само за да снимат, но и за да развиват революционна дейност.

Паралелно с този вече отдалечен свят, в епизода се разкрива и друг, в който фотографията е възможност за свързване, посредник за емпатия, а светлината има своето специално място – тя би могла да бъде поетична, теменужена, ярка, би могла да бъде „и огледало, и собствен изгрев“.

Автор: Николета Атанасова
Участват: Цветан Томчев, фотожурналист и преподавател по фотография в НБУ, Вера Гоцева, фотограф и философ, и доц. Борис Грозданов, философ

Музиката в епизода е от сайта за свободна музика Icons8 Fugue. Част от ефектите са авторова изработка. Използвани са ресурси и от сайта Freesound.org.

Аудиообработка: Николета Атанасова и Теодор Иванов
Заглавна снимка: Greg Rakozy / Unsplash

–––

В поредицата „Създатели и мечтатели“, част от документалния подкаст „Мястото“ с Николета Атанасова, разказваме за хора, за които се знае малко, но са важни с началото, което са поставили в науката и знанието в България и по света. Понякога те са тихи и кротки създатели, друг път са смели и отдадени мечтатели, но във всеки случай тези хора оставят важна следа след себе си. Посвещаваме тази подкаст поредица на Марин Бодаков.

–––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Създатели и мечтатели, трети епизод: Светлописница

От мрака се ражда светлина – тази на звездите. И въпреки че тяхната „люпилня“ е неуютна, студена, тъмна и противоречи на земните представи за създаване и любов, човеците търсят и изучават звездите, откак са погледнали към тях с копнеж преди векове.

Началото на астрономията в България се полага от Марин Бъчеваров – човека, изградил първата професионална астрономическа обсерватория в Борисовата градина в София, която „прилича на стара гара“ и „хем се топли лесно, хем изстива лесно“, но тъкмо там първите български астрономи изучават звездите. Днес телескопът в малката обсерватория не се използва, но пък други учени чрез съвременни методи на моделиране могат да „видят“ как се ражда нова звезда.

За това как „във всеки акт на творчество има нещо тайно“, как се е рисувало слънцето преди повече от век, какво е молекулярен облак и как се изгражда представа за безкрайност, разказваме в „Звездобройци“. В епизода паралелно се разгръщат две истории – на Марин Бъчеваров и на съвременната астрофизика у нас, – докато заедно търсим отговори на основните въпроси: кои сме ние, откъде сме дошли и къде отиваме.

Автор: Николета Атанасова
Участват: проф. Валери Голев, астрофизик, доц. Тодор Велчев, астрофизик от катедра „Астрономия“ в СУ „Св. Климент Охридски“, и доц. Борис Грозданов, философ

Музиката в епизода е от сайта за свободна музика Icons8 Fugue. Ефектите са от Freesound.org.

Аудиообработка: Николета Атанасова и Теодор Иванов

–––
В поредицата „Създатели и мечтатели“, част от документалния подкаст „Мястото“ с Николета Атанасова, разказваме за хора, за които се знае малко, но са важни с началото, което са поставили в науката и знанието в България и по света. Понякога те са тихи и кротки създатели, друг път са смели и отдадени мечтатели, но във всеки случай тези хора оставят важна следа след себе си. Посвещаваме тази подкаст поредица на Марин Бодаков.

–––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Създатели и мечтатели, четвърти епизод: Звездобройци

Тази история не е само за война. Да, тя разказва за бойните подвизи на българските пилоти по време на Балканските войни и Първата световна война – как спасяват София от бомбардировки и водят въздушни боеве с превъзхождащите ги противникови аероплани. Но описва и духа на тези мъже, на които всички са се чудили как смеят въобще да се качат на „леталата от пръчки, дърво и плат“, които звучали като „шевна машина“. „Летежкият шик“ с разветите бели шалове на българските авиатори по време на войните не е случаен, защото те са „аристократите на българската армия тогава“. Което, разбира се, не им е пречело да мажат лицата си със свинска мас, за да не замръзнат в откритите кабини на аеропланите.

Още преди Балканската война България е сред модерните държави, които имат обучени пилоти и свои аероплани, наричани „летала“. Тогава България разполага с една от най-сериозните авиации в света. Преди Междусъюзническата война страната е в национална катастрофа и героите от небето на Балканската война са забравени.

Симеон Петров е първият дипломиран български пилот – завършил обучението си през 1912 г. не къде да е, а в школата на легендарния Луи Блерио в Париж. Историята около пристигането му е хем забавна, хем зловеща. По повод подвиг, който извършва тогава, френските пощи издават картичка с лика му и със самолета, на който е летял.

По-късно Симеон Петров ще извърши първото нощно кацане по време на война, ще разработи методика за приземяване на самолети със спрял двигател, ще изгради аеропланната работилница и летището в Божурище. А след края на войната ще спаси „с помощта на шопите от околните села“ няколко самолета. Ще лети рамо до рамо със сина на проф. Александър Балан – Владимир (Влайко) Балан. Ще преговаря за нови самолети. Ще създаде бомбата „Чаталджа“, но после, след края на войните, ще се оттегли от армията, за да участва в българския олимпийски отбор по колоездене, а година по-късно ще създаде първата фабрика за грамофонни плочи в България „Симонавия“. Странна и обаятелна личност е бил Симеон Петров – за него и авиаторите от началото на миналия век разказваме в този епизод.

Автор: Николета Атанасова

Участват: Полковникът от резерва инж. Иван Бориславов, пилот, писател и изследовател на българската военна авиация, и д-р Александър Въчков, художник и изследовател на войните

Музика: Инструменталът на китара е в изпълнение на военния пилот и началник на Аеропланната група майор Радул Милков, запис от 1911 г.; звуковите ефекти са от личния архив на авторката и от сайта Freesound.org

Аудиообработка: Николета Атанасова и Теодор Иванов

---
В поредицата „Чути под масата“, която е част от документалния подкаст „Мястото“ с Николета Атанасова, слушаме автентични истории на хора, сражавали се във войните на България. За събитията от нашето минало разказват техните потомци или изследователи и историци.

–––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Чути под масата, седми епизод: Летала над фронта

Двама души се срещат няколко пъти, преди да се влюбят. Това е началото на краткия им съвместен живот „по вертикалата“. Шест години Виолета е омъжена за Христо и живее с мечтите му да покори най-високите върхове на земята. Дните им приличат на буря, в която искат да вземат всичко, преди да ги помете – концерти, театър, раждане на дете, романтични залези на Синеморец, подводни гмуркания, малки изкачвания, големи изкачвания, нежност и тишина. Навсякъде са заедно физически или с кичур коса, гумено пате и снимка, оставени на връх Лхотце.

Той изкачва Еверест сам. Тя до днес усеща как погледът му я гали. Тя говори за Христо, сякаш всеки момент той ще влезе през вратата на малкия ѝ хол и ще седне да разглежда с нас стотиците снимки от живота им. Тя все още мечтае да отиде до базовия лагер в подножието на „върха хищник“, да погледне нагоре и да остави цвете – там, където е неговата плоча. Не успява да стигне до него, но оставя цветята все нависоко, някъде по планините, където са може би „най-достойните места“.

Христо Проданов е роден на 24 февруари 1943 г. Той е първият българин, стъпил на осемхилядник – връх Лхотце (8516 м). Също така е първият българин, изкачил Еверест (8848 м). Загива при спускането обратно към базовия лагер на 22 април 1984 г.

Автор: Николета Атанасова
Участват: Виолета Проданова, съпруга на Христо Проданов

Документалните записи от изкачването на Христо Проданов на връх Еверест и снимките към епизода са от личния архив на съпругата му Виолета Проданова. Звуковите ефекти на влак и дъжд са от личния архив на Николета Атанасова.

Аудиообработка: Николета Атанасова и Теодор Иванов

---
В поредицата „Създатели и мечтатели“, част от документалния подкаст „Мястото“ с Николета Атанасова, разказваме за хора, за които се знае малко, но са важни с началото, което са поставили в науката и знанието в България и по света. Понякога те са тихи и кротки създатели, друг път са смели и отдадени мечтатели, но във всеки случай тези хора оставят важна следа след себе си. Посвещаваме тази подкаст поредица на Марин Бодаков.

–––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Създатели и мечтатели, пети епизод: Живот по вертикалата

Войната в Украйна има своята история много преди 24 февруари 2022 г., но нахлуването на руската армия в няколко големи украински града започна на тази дата. Денонощен обстрел, разрушени болници и детски градини, загинали деца и цивилни в Киев, Харков, Мариупол. Десетки изпепелени села.

Преплитаме съдбите на няколко жени от Украйна. Виктория живее в България от няколко години, но се опитва да помогне на пристигащите у нас украински бежанки и техните деца. Алла и нейна приятелка в момента са в София и ще останат до края на войната. Те разказват за ужаса, през който са преминали, и как децата им продължават да живеят в страх. Размишляват за войната и защо според тях тя няма да приключи за седмици. Тъгуват за съпрузите и близките си, които са останали в Украйна. Страхуват се от непознатите държави, в които ще им се наложи да живеят – може би дълго, без пари и работа.

С този епизод даваме началото на поредицата „Украйна не е загубена“, посветена на най-новата кървава война в Европа, но през лични истории ще разказваме и за живота на украинските бежанци в България и проблемите, с които те (ще) се сблъскват. Какви са възможностите им да се лекуват у нас, да започнат работа, а децата им – училище, да водят някакъв нормален и спокоен живот далеч от родината? Какво е мястото на българската държава и доброволците за справянето с хуманитарната криза от тази война?

Автор: Николета Атанасова
Участват: Моника Евстатиева, старши продуцент в американското Национално обществено радио (NPR); Тетяна Иванска, журналистка от Киев; украинките Алла, Лена и Виктория, които в момента живеят в София

Превод от украински: Албена Стаменова
Превод от руски: Николета Атанасова

Аудиообработка: Николета Атанасова
Звукови ефекти: Бомбардировка и вой на сирени за тревога в Киев, Украйна
Музика: Националният химн на Украйна – „Ще не вмерла Українa“ (инструментал)

–––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Украйна не е загубена, първи епизод: Изход

Продължаваме разказа си за войната в Украйна, в който следим историята на Алла – една украинска жена, избягала от бомбардировките в Киев с детето си и с един куфар. Мъжът ѝ е останал там, за да брани страната им от руското нашествие.

Алла е в България от три седмици, но още в началото на престоя ѝ у нас лоши хазаи внезапно увеличават наема до непосилен размер. Алла спешно търси нов дом за себе си и дъщеря си, а ние сме заедно в тези тежки за нея дни. През цялото време тя ни разказва за жестокостта на руските войници, за това как убиват невинни хора в Украйна. Спомня си колко китни са били Буча и Ирпин – малките градчета до Киев, в които сега „вече няма нищо, само пепел“. Говори с болка за пропагандата в Русия, където има роднини, но заради глупостите, които им набиват в главите, днес те наричат Алла и семейството ѝ фашисти. 

Алла идва в дома ми, за да сготвим борш по украинска рецепта. Искам да я видя, че се храни. Смяхме се, когато не разбирах руската дума за тиган. Плакахме, когато майка ѝ се обади от окупиран град в Украйна и каза, че не излизат от убежищата. Страхувахме се заедно, когато съпругът ѝ се обади, за да каже, че руснаците обстрелват градове до полската граница. Развълнувани отидохме заедно в новия ѝ, макар и временен български дом. В същото време украинската журналистка Тетяна Иванска все още е в Киев и ни изпраща тревожни аудиозаписи.

Войната в Украйна продължава и до днес, а политиката на България изглежда колеблива и дори срамна. За всичко това разказваме в „Дом“, втория епизод от поредицата „Украйна не е загубена“.

Автор: Николета Атанасова
Участват: Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския университет; Тетяна Иванска, журналистка от Киев; Алла, избягала от Киев украинска жена, която в момента живее с детето си в София

Превод от украински: Албена Стаменова
Превод от руски: Николета Атанасова

Аудиообработка: Николета Атанасова
Звукови ефекти: Бомбардировка и вой на сирени за тревога в Киев, Украйна
Музика: Националният химн на Украйна – „Ще не вмерла Українa“ (инструментал); мелодии от улични музиканти

–––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Украйна не е загубена, втори епизод: Дом

Продължаваме разказа си за войната в Украйна. В него следим историята на Алла, една украинска жена, избягала от  бомбардировките в Киев с детето си и с един куфар. Оставила е мъжа си там, за да брани страната им от руското нашествие.

Алла е в България от месец. Виждаме се или се чуваме почти всеки ден. Докато хапваме сладолед с нейна приятелка Юля, също бежанка от Украйна, разбирам, че и двете още се будят без повод в пет часа всяка сутрин, защото тогава са били въздушните сирени в Киев. Разбирам и защо тригодишният син на Юля рисува само бойни ракети. На първото шествие в подкрепа за Украйна Алла споделя с мен, че мъжът ѝ се притеснява тя и дъщеря им да ходят на такива места заради проруските настроения в България. Говорим за този проблем, както и защо България все още не изпраща военна помощ на Украйна.

По площадите на София, докато сме на поредното шествие, телефонът ѝ често звъни и ставам свидетелка на постоянните разговори с майка ѝ, която се опитва да се евакуира от Харков, но вече няма такава възможност. Чакаме заедно вести от брат ѝ, който е ранен тежко в Мариупол. Каквото и да правим, не спираме да говорим за войната, за несигурните „зелени коридори“, за лъжите на прокремълските медии за Буча и защо много хора си мислят, че зверствата, които руската армия извърши там, не ги засягат.

Алла ме изумява. При всяка наша среща очаквам как лошите новини от Украйна по някакъв начин ще я пречупят, но тя всеки път след разговор с майка си или с мъжа си успява да се овладее, да прогони страха за тях и да се усмихне. Вместо да плаче, Алла ми разказва спомени от пътешествия на семейството ѝ в различни украински градове, смее се на комични ситуации, които са преживели там някога, държи Украйна в мислите си постоянно, но е приела, че днес живее тук. Не губи духа си и за миг. Обмисля дали да се прибере в Киев, но не вярва, че руснаците ще спрат. Засега остава в България.

На фона на този толкова личен разказ, в епизода следим и хронологията на бойните действия в Украйна, политическите битки и недоразумения в България, реакциите на света за войната – и заедно търсим причините.

Автор: Николета Атанасова
Участват: Алла и Юля, избягали от войната украински жени, които в момента живеят в София

Превод от украински: Албена Стаменова
Превод от руски: Николета Атанасова

Аудиообработка: Николета Атанасова
Звукови ефекти: Бомбардировка и вой на сирени за тревога в Киев, Украйна
Музика: Националният химн на Украйна – „Ще не вмерла Українa“ (инструментал); мелодии от улични музиканти
Заглавна снимка: Светлана Йорданова, която изработва брошките „Мир“ в подкрепа на пострадалите от конфликта в Украйна

Поредицата е част от документалния подкаст „Мястото“ с Николета Атанасова.

–––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Украйна не е загубена, трети епизод: Шествията

Продължаваме разказа си за войната в Украйна. В него следим историята на Алла, една украинска жена, избягала от бомбардировките в Киев с детето си и с един куфар, оставила зад гърба си своя съпруг, който да брани страната им от руското нашествие. Четири месеца след началото на войната Алла се завръща в Украйна, а причините за това нейно решение са лични. Разказът ѝ оттам разкрива много повече от ужаса на разрушените градове и погубените човешки съдби. В него се търси бъдещето на Украйна – как ще поправят унищожената инфраструктура на страната, какво ще стане с хилядите безработни, ще могат ли да се отопляват зимата, къде ще учат децата, които са останали с родителите си в Украйна и за които в момента властите подготвят бомбоубежища в мазетата на училищата. 

Но кой родител би пуснал детето си на училище, ако има опасност да падат ракети върху него?

Докато с Алла говорим често по телефона, когато има добра връзка с Украйна, в историята ни за тази война навлезе още един герой – Юри. Той е украинец от Мариупол, 19-годишен. Когато войната започва, Юри живее и учи при майка си в Москва и има двойно гражданство. Бяга оттам още в първите дни след нахлуването на руските войски в Украйна. Не само заради военните действия: 

„Напуснах Москва, защото знаех, че нищо добро вече не ме чака там. Бях на митинга в подкрепа на Навални и видях с очите си как военизираните отряди с палки нападат и бият невинни жени и възрастни хора, как после ги хващат за ръцете и краката и ги вкарват в автобусите затвори.“

Юри също попада в „автобус затвор“, държат го там без документи и телефон седем часа. Разказва за методите на действие на т.нар. сътрудници, които следят камерите, скрити из цяла Москва „като в роман на Оруел“, и могат за секунди да арестуват всеки, за когото им се стори, че прави нещо нередно. „Като шпицкоманди са.“

Бабата на Юри е от Мариупол, но е от вярващите на руските медии поддръжници на режима на Владимир Путин и на войната му в Украйна. Какво се случва с нея и с приятелката ѝ, след като отиват в Москва; защо руските приятели на Юри – млади хора, студенти – не смеят да протестират срещу войната в Украйна; какво ще стане с Алла, която напуска Киев със семейството си, за да живеят във Виница, където според нея е по-спокойно – слушайте в четвъртия епизод „Завръщане“ на поредицата „Украйна не е загубена“.

Автор: Николета Атанасова
Участват: Алла и Юри, избягали от войната в Украйна и режима на Владимир Путин в Русия

Превод от руски: Николета Атанасова

Аудиообработка: Николета Атанасова
Звукови ефекти: Бомбардировка и вой на сирени за тревога в Киев, Украйна
Звукови среди: Николета Атанасова
Музика: Националният химн на Украйна – „Ще не вмерла Українa“ (инструментал); мелодии от улични музиканти

Поредицата е част от документалния подкаст „Мястото“ с Николета Атанасова.

–––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Украйна не е загубена, четвърти епизод: Завръщане

„Взривът беше толкова силен, че моментално всичко изгоря и 40 души сякаш се разлетяха на молекули... Изгоряха живи...“

Разказът ни за войната в Украйна продължава. В него следим историята на украинката Алла, избягала у нас заедно с дъщеря си от бомбардировките в Киев, но четири месеца след началото на войната се завръща в Украйна, за да бъде до мъжа си. От дома им в Киев са останали само цветята на балкона. Семейството се мести във Виница, малко градче на юг от Киев, с надеждата, че там няма атаки от Русия. Но едва няколко седмици по-късно руските ракети долитат изненадващо и при тях. Оттам Алла разказва за ужаса да чуеш и видиш ракетите и за търсенето на любими и близки хора сред руините на взривеното градче.

В предишния епизод в историята ни за войната навлезе и още един герой – Юри, украинец от Мариупол, който преди нахлуването на руските войски в Украйна живее и учи при майка си в Москва. Юри бяга от Русия в България още през първите дни на войната. В началото на август той пътува до Москва за кратко, за да доведе приятелката си в България. На границата се сблъсква с ФСБ и е подложен на шокиращи разпити.

„Съблякоха ме гол и започнаха да ме снимат... Един от служителите започна да разглежда телефона ми, да чете контактите ми в Telegram и да търси проукраински канали. Съобщиха ми, че когато съм бил задържан в Москва, са сложили устройство в апарата ми, което засича всички инсталирани приложения. Аз отричах, но те имат в базите си данни всичко за мен и семейството ми. Кога съм преминавал границата и с кого, с какви татуировки съм, имат отпечатъците ми, мои снимки – всичко!“

Внезапно обаче след завръщането му в България у Юри настъпва странна промяна и той взема още по-странни решения за бъдещето си. Приятелката му рускиня е в София с него само от седмица, когато той ни казва, че няма да остане в България и се връща обратно в Москва. Изненадата ни е голяма, а обясненията му – не съвсем логични. Какво се случи с Юри, докато беше за кратко в Русия? Защо доведе приятелката си тук и сега я изоставя сама в непозната страна?

Заплетената лична история на две почти деца, избягали в България от Русия, повдига много въпроси, които надхвърлят частното пространство на героите в нея. Обърканите им съдби и постъпки са като тъмно ехо на войната в Украйна. Ще намерим ли отговорите? Слушайте в „Кризи“, петия епизод от поредицата „Украйна не е загубена“.

Автор: Николета Атанасова
Участват: украинците Алла и Юри и българската хазайка на Юри, която пожела анонимност

Превод от руски: Николета Атанасова

Аудиообработка: Николета Атанасова
Звукови ефекти: Бомбардировка и вой на сирени за тревога в Киев, Украйна
Звукови среди: Николета Атанасова
Музика: Националният химн на Украйна – „Ще не вмерла Українa“ (инструментал); мелодии от улични музиканти

Поредицата е част от документалния подкаст „Мястото“ с Николета Атанасова.

–––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Украйна не е загубена, пети епизод: Кризи

„След толкова много обстрели ставаш като животно, което сякаш надушва кога идва опасността.“

На 24 февруари преди точно една година руската армия нахлу в Украйна. Случи се немислимото за ХХI век – война в Европа. През тези 365 дни Русия подложи Украйна на постоянен обстрел с ракети, а украинците „вече познават по звука какъв тип е снарядът и от какво е изстрелян“.

В страната бяха разрушени болници, училища, детски градини, жилищни блокове, цели села и градове, заради което загинаха хиляди невинни деца и възрастни. В много украински градове бяха извършени зверства от руските войници. „Кланета, изнасилвания... Ужас!“ В навечерието на 2023 г. по нареждане на руската държава в Украйна бяха разрушени топлоцентрали и отоплителна инфраструктура.

Хиляди украински бежанци днес са пръснати в европейски градове. Навсякъде държавите, които ги приемат, се опитват да им осигурят достоен живот. България прави изключение – „тя е държавата, която се отнася с безпрецедентна жестокост към бежанците“. Пак България, за разлика от останалия демократичен свят, е държавата, чийто президент не желае да изпраща военна помощ за Украйна. През това време в Русия пропагандата е толкова могъща, че руснаците не знаят какво се случва наистина в Украйна. „В Русия войната е тема табу. Голяма част от народа там е изпаднал във вътрешна емиграция, за да оцелее, други са напълно зомбирани.“

Това са думите, с които героите ни в този епизод пресъздават своите преживявания в Украйна, България и Русия през тези 365 дни на война. Война, която продължава и до днес.

Автор: Николета Атанасова
Участват: Алла, една украинска жена; Маргарита Шурупова, руска журналистка, избягала в България от режима на Владимир Путин; Десислава Олованова от Фондация „Три жени“; Калоян Константинов, главен редактор на „КлинКлин“, посетил Украйна през 2022 г.; доц. Ирина Перянова, преподавателка в УНСС

Превод от руски: Албена Стаменова и Николета Атанасова

Аудиообработка: Николета Атанасова
Звукови ефекти: Бомбардировка и вой на сирени за тревога в Киев 
Звукови среди: Николета Атанасова
Музика: Фрагменти от украинската песен „Червона калина“ в изпълнение на Николета Атанасова и Бойко Амаров 
Заглавна снимка: Светлана Йорданова, която изработва брошките „Мир“ в подкрепа на пострадалите от конфликта в Украйна

Поредицата е част от документалния подкаст „Мястото“ с Николета Атанасова.

–––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support/

Украйна не е загубена, шести епизод: Отложен живот

С един колекционер на добри обяснения на света, в който живеем, ни срещат Донка Дойчева-Попова и Пейо Попов. Двамата разговарят с физика гл. ас. Лъчезар Симеонов, за да чуем всички, че по-ценни от научните открития са хората.

Към статията: https://www.toest.bg/za-matematikata-horata-i-radostta/

–––

„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support

За математиката, хората и радостта – с Лъчезар Симеонов

Какво (не) ни чака през новата учебна година? Септември винаги идва с обещания за ново начало – и с надеждата, че училището ще е повече пространство за мислене, отколкото за натиск. В първия епизод от поредицата „Тоест разговаряме“ ви срещаме с Донка Дойчева-Попова. С нея дискутираме актуалните промени в образователната система, които влизат в сила още сега, включително новите правила за национално външно оценяване. Спираме се на едни от най-обсъжданите предложения в Закона за предучилищното и училищното образование, сред които въвеждането на предмета „Добродетели и религии“.

Особено внимание отделяме на чуждоезиковото обучение – една от темите, по които Донка настоява за сериозен обществен разговор. Говорим и за невидимите деца – онези, които „не влизат в системата“ заради дислексия, дискалкулия или липса на индивидуален образователен подход. През цялото време търсим отговор на един по-общ въпрос: може ли образованието да е солидарно, без да бъде отстъпчиво?

Донка Дойчева-Попова е учебна терапевтка, гражданска активистка и авторка в „Тоест“. Завършила е организационна психология, политически науки в Мюнхен и има специализация по дискалкулия в Германия. Работи с деца със специфични образователни затруднения и обучава учители как да преподават математика с емпатия и разбиране. Има дългогодишен опит като преводач и преподавател по немски език с фокус върху ранното езиково обучение. В текстовете си в „Тоест“ обръща внимание на дефицитите в българското образование – и на редките острови на смисъл в него.

Владислав Севов е телевизионен журналист, сценарист, оператор и водещ в БНТ Пловдив. Носител е на множество награди, сред които и Награда „Пловдив“ за журналистика (2007, 2022). Един от най-активните пловдивски журналисти в сферата на културата и изкуствата, както и автор на документални филми. Води предавания, посветени на културната сцена и обществените процеси, а телевизията нарича свое призвание. Съосновател е на „Тоест“ и член на настоятелството на Фондация „Тоест“.

В „Тоест разговаряме“ всеки месец ви срещаме с автори, които познавате добре от анализите или от рубриките им в „Тоест“, но този път ще ги видите и чуете в по-личен и непосредствен формат. Във видеоразговорите, предавани на живо, активно участие имате и вие, нашата публика – със своите въпроси, коментари и включване в тематичната анкета. Водещ на поредицата е Владислав Севов, дългогодишен телевизионен журналист и съосновател на „Тоест“.

„Тоест разговаряме“ е поредица, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.

„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support

За образованието – с Донка Дойчева-Попова

Как оцелява държава, проядена от „паразити“?

Това е въпросът, който журналистката Емилия Милчева задава в един от последните си анализи за „Тоест“. Във втория епизод от поредицата „Тоест разговаряме“ коментираме с нея скритите механизми на властта, олигархичния модел, който управлява зад фасадата на институциите, и мястото на медиите и обществото в този пейзаж. Обсъждаме как се вземат решения и как се разпределя властта зад кулисите; защо антикорупционните комисии и регулаторите често не вършат работа; и как „колонизираните“ институции блокират връзката между закон и справедливост. Вместо да броим скандали, се опитваме да разберем как работи системата – и как изобщо може да се промени. Говорим и за ролята на протестите, на обществените медии и на четвъртата власт като цяло, която често се намира в отбранителна позиция.

Емилия коментира резултатите от въпроса в анкетата и обобщаваме резултатите по време на самия разговор.

Емилия Милчева е журналистка и авторка на вътрешнополитически анализи и коментари в „Тоест“. Завършила е Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е в агенции, вестници, телевизии и сайтове и е участвала в създаването на няколко от тях. В текстовете си търси отговори на въпроса „Защо?“ – когато пише за вътрешната политика, не описва, а анализира.

Владислав Севов е телевизионен журналист, сценарист, оператор и водещ в БНТ Пловдив. Носител е на множество награди, сред които и Награда „Пловдив“ за журналистика (2007, 2022). Един от най-активните пловдивски журналисти в сферата на културата и изкуствата, както и автор на документални филми. Води предавания, посветени на културната сцена и обществените процеси, а телевизията нарича свое призвание. Съосновател е на „Тоест“ и член на настоятелството на Фондация „Тоест“.

📅 11.10.25 | 🕓 16:00 |  @toest.bg  

В „Тоест разговаряме“ всеки месец ви срещаме с автори, които познавате добре от анализите или от рубриките им в „Тоест“, но този път ще ги видите и чуете в по-личен и непосредствен формат. Във видеоразговорите, предавани на живо, активно участие имате и вие, нашата публика – със своите въпроси, коментари и включване в тематичната анкета. Водещ на поредицата е Владислав Севов, дългогодишен телевизионен журналист и съосновател на „Тоест“.

„Тоест разговаряме“ е поредица, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.

За политиката – с Емилия Милчева

Между правилата и усета – къде е съвременният български език? 

В третия епизод на „Тоест разговаряме“ се срещаме с Павлина Върбанова, езикова редакторка и водеща на рубриката „Порция език“ в „Тоест“. Обсъждаме дали след 80 години без съществена актуализация правилата на книжовния български не се нуждаят от осъвременяване; как растящата дистанция между говоримия и книжовния език затруднява овладяването на нормата; защо трябва да разграничаваме „български език“ от „книжовен български език“ и настояваме за по-отговорен публичен разговор. Други важни теми в Деня на народните будители бяха: кои са най-честите граматични затруднения („кой“/„кого“, „някой“/„някого“, възвратното „свой“); има ли смисъл от нов дебат за пълния и краткия член; къде са границите между чуждиците и сполучливите им родни съответствия; каква е ролята на изкуствения интелект. В разговора не налагаме догми, а търсим баланса между норма и свобода – и езика като възможност за изразяване, а не като окови.

Павлина Върбанова е доктор по български език. Автор е на учебници и учебни помагала по български език и на образователната платформа „Как се пише?“, извоювала си доверието на много хора. От създаването на „Тоест“ е езикова редакторка и коректорка на медията, а от началото на 2024 г. води рубриката „Порция език“. Следи отблизо процесите в българския език и промените в неговата книжовна форма. Вярва, че правилата са създадени за хората, а не хората – за правилата.

Владислав Севов е телевизионен журналист, сценарист, оператор и водещ в БНТ Пловдив. Носител е на множество награди, сред които и Награда „Пловдив“ за журналистика (2007, 2022). Един от най-активните пловдивски журналисти в сферата на културата и изкуствата, както и автор на документални филми. Води предавания, посветени на културната сцена и обществените процеси, а телевизията нарича свое призвание. Съосновател е на „Тоест“ и член на настоятелството на Фондация „Тоест“.

В „Тоест разговаряме“ всеки месец ви срещаме с автори, които познавате добре от анализите или от рубриките им в „Тоест“, но този път ще ги видите и чуете в по-личен и непосредствен формат. Във видеоразговорите, предавани на живо, активно участие имате и вие, нашата публика – със своите въпроси, коментари и включване в тематичната анкета. Водещ на поредицата е Владислав Севов, дългогодишен телевизионен журналист и съосновател на „Тоест“.

„Тоест разговаряме“ е поредица, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.

За българския език – с Павлина Върбанова

В четвъртия епизод на „Тоест разговаряме“ се срещаме с Йовко Ламбрев – компютърен инженер, съосновател на „Тоест” и автор в рубриката „Аз, киборгът“, в която на достъпен език представя темите за живота ни в дигиталната ера.

На срещата с Йовко говорим за „Тоест“ – замислената от него и Ан Фам независима медия, която залага на контекст и проверени факти вместо на сензация, работи с уважение към авторския глас и с грижа за езика. Защо решиха да създадат такава медия, как оцелява тя през годините с модела си на финансиране от читателите и какво я отличава днес? Връщаме се и към личната „технологична археология“ на Йовко (както каза Ан, той е динозавър в тази област): спомена за машините, заемали цели стаи, перфокартите, първите огромни дискети... И как всяка вълна на технологиите се е вграждала през годините в човешкото всекидневие – понякога го улеснява, а понякога го завзема.

По отношение на съвременните технологии с Йовко опитваме да избягаме и от технооптимизма, и от тоталния страх, обзел мнозина. Търсим билото на междинната линия: какво наистина се случва, когато развитието на изкуствения интелект се изкачи до днешното плато, очаква ли се спад на интереса и инвестициите, можем ли да осигурим електроенергията, която му е необходима? Кой печели от новата концентрация на данни и изчислителна мощ и какво означава това за демокрацията и медиите? Говорим също и за европейските идеи за т.нар. chatcontrol и за риска да се пробие защитата на комуникацията между хората. Връщаме се и към „старите“ теми на „Аз, киборгът“ (употребата на електронна поща, паролите, криптирането на информацията, дигиталната хигиена) и към причините за създаването на тази рубрика.

Йовко Ламбрев е компютърен инженер с десетилетия опит в информационните технологии. Работил дълги години за международни гиганти като IBM, Siemens и SAP, а в момента е инфраструктурен архитект в българската ИТ компания „Новарто“. През 2003 г. основава OpenFest – и до днес най-голямата българска конференция, посветена на свободния софтуер и софтуера с отворен код. Съосновател е също на две технологични компании и на Trakia.Tech – инкубатор и изследователски център, който подпомага технологични екипи и стартъпи чрез програми за иновации и дигитална трансформация. През 2018 г. заедно с Ан Фам, Лина Кривошиева и Владислав Севов създава онлайн медията „Тоест“. Оттогава е водещ на рубриката „Аз, киборгът“ в медията и член на настоятелството на Фондация „Тоест“.

Владислав Севов е телевизионен журналист, сценарист, оператор и водещ в БНТ Пловдив. Носител е на множество награди, сред които и Наградата „Пловдив“ за журналистика (2007, 2022). Един от най-активните пловдивски журналисти в сферата на културата и изкуствата, както и автор на документални филми. Води предавания, посветени на културната сцена и обществените процеси, а телевизията нарича свое призвание. Съосновател е на „Тоест“ и член на настоятелството на Фондация „Тоест“.

В „Тоест разговаряме“ всеки месец ви срещаме с автори, които познавате добре от анализите или от рубриките им в „Тоест“, но този път ще ги видите и чуете в по-личен и непосредствен формат. Във видеоразговорите, предавани на живо, активно участие имате и вие, нашата публика – със своите въпроси, коментари и включване в тематичната анкета. Водещ на поредицата е Владислав Севов, дългогодишен телевизионен журналист и съосновател на „Тоест“.

„Тоест разговаряме“ е поредица, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.

За технологиите – с Йовко Ламбрев

В този епизод на „Тоест разговаряме“ гостува човек, който превръща абстрактното понятие „човешки права“ в конкретни лица и истории – журналистката, социоложка и редакторка в „Тоест“ Светла Енчева. В разговора преминаваме през различните ѝ роли през годините – преподавателка, изследователка, активистка, блогърка, журналистка, редакторка – и се питаме какво печели и какво губи човек, когато съзнателно избира независимата журналистика пред сигурната кариера. Говорим за онези истории, които не я пускат: от корупцията в университета и тормоза над колеги, през срещите ѝ с мигранти и бежанци, до годините, в които човешките права са част и от професията, и личната биография. За това как се издържа на постоянен контакт с чужда травма и къде минава границата между ангажираност и прегаряне. И разбира се, за „Тоест“ – като място, в което автори и редактори си влияят взаимно, учат се един от друг и се опитват да правят журналистика, която не просто описва света, а го прави и с грижа за хората в него.


Светла Енчева е журналистка, редакторка и социоложка на свободна практика. Редовна авторка и редакторка е в „Тоест“, писала е и за „Свободна Европа“, „Маргиналия“ и други медии. Участвала е в множество изследователски проекти с фокус върху човешки права, уязвими групи, дискриминация, проблеми на жените и др. Завършила е философия, преподавала е социология,  и е активистка в областта на човешките права. Открито нехетеросексуална е и от 10 години е в щастлива връзка с жена. 

Владислав Севов е телевизионен журналист, сценарист, оператор и водещ в БНТ Пловдив. Носител е на множество награди, сред които и Награда „Пловдив“ за журналистика (2007, 2022). Един от най-активните пловдивски журналисти в сферата на културата и изкуствата, както и автор на документални филми. Води предавания, посветени на културната сцена и обществените процеси, а телевизията нарича свое призвание. Съосновател е на „Тоест“ и член на настоятелството на Фондация „Тоест“.


В „Тоест разговаряме“ всеки месец ви срещаме с автори, които познавате добре от анализите или от рубриките им в „Тоест“, но този път ще ги видите и чуете в по-личен и непосредствен формат. Във видеоразговорите, предавани на живо, активно участие имате и вие, нашата публика – със своите въпроси, коментари и включване в тематичната анкета. Водещ на поредицата е Владислав Севов, дългогодишен телевизионен журналист и съосновател на „Тоест“.

„Тоест разговаряме“ е поредица, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.

За човешките правата – със Светла Енчева

Стефан Иванов чете авторския си текст „1968: Студът на свободата“, публикуван за първи път в „Тоест“. Пълния текст можете да намерите на следния адрес: https://toest.bg/1968-studyt-na-svobodata/

„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – https://toest.bg/support-us/

Стефан Иванов чете „1968: Студът на свободата“

Йовко Ламбрев чете „Авторско право срещу свободата на словото“, публикуван за първи път в „Тоест“. Пълния текст можете да намерите на следния адрес: https://toest.bg/eu-copyright/ 

„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Йовко Ламбрев чете „Авторско право срещу свободата на словото“

Нева Мичева чете авторския си текст „Езици и гледища“ от рубриката „Говори с Нева“, публикуван за първи път в „Тоест“. Пълния текст можете да намерите на следния адрес: https://toest.bg/ezitsi-gledishta/

„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Нева Мичева чете „Езици и гледища“

Нева Мичева чете авторския си текст „Я да си простим“ от рубриката „Говори с Нева“, публикуван за първи път в „Тоест“. Пълния текст можете да намерите на следния адрес: https://toest.bg/ya-da-si-prostim/

„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Нева Мичева чете „Я да си простим“

Прочетете повече на toest.bg/eva-lipska-ezik

Аудиорубриката „Литературен флашмоб“ (toest.bg/literary-flashmob) хвърля мост между 23 април, световния Ден на книгата, и 24 май, българския Ден на книжовността. Всеки делник между тези две дати ще публикуваме по една подбрана творба на български или чуждестранни автор, прочетена от писател, поет, драматург, преводач, художник, актьор или издател. Приятно слушане (и четене)!

„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Заглавна илюстрация: Александра Димитрова

Ангелина Славова чете „Език“ от Ева Липска

Авторът У Цин чете текста в оригинал на китайски език, а от 6:55 нататък Стефан Русинов се включва с превода на български. Повече за автора, преводача и произведението – toest.bg/klyuchova-duma-byagai

Аудиорубриката „Литературен флашмоб“ (toest.bg/literary-flashmob) хвърля мост между 23 април, световния Ден на книгата, и 24 май, българския Ден на книжовността. Всеки делник между тези две дати ще публикуваме по една подбрана творба на български или чуждестранни автор, прочетена от писател, поет, драматург, преводач, художник, актьор или издател. Приятно слушане (и четене)!

„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us

Заглавна илюстрация: Александра Димитрова

У Цин и Стефан Русинов четат „Ключова дума: бягай“ от У Цин

Прочетете повече на toest.bg/maria-doneva-v-obshtata-kartina

Аудиорубриката „Литературен флашмоб“ (toest.bg/literary-flashmob) хвърля мост между 23 април, световния Ден на книгата, и 24 май, българския Ден на книжовността. Всеки делник между тези две дати ще публикуваме по една подбрана творба на български или чуждестранни автор, прочетена от писател, поет, драматург, преводач, художник, актьор или издател. Приятно слушане (и четене)!

„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us

Заглавна илюстрация: Александра Димитрова

Петър Мелтев чете „В общата картина“ от Мария Донева

Прочетете повече на toest.bg/marin-bodakov-mechka-strah

Аудиорубриката „Литературен флашмоб“ (toest.bg/literary-flashmob) хвърля мост между 23 април, световния Ден на книгата, и 24 май, българския Ден на книжовността. Всеки делник между тези две дати ще публикуваме по една подбрана творба на български или чуждестранни автор, прочетена от писател, поет, драматург, преводач, художник, актьор или издател. Приятно слушане (и четене)!

„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us

Заглавна илюстрация: Александра Димитрова

Марин Бодаков чете стихотворението си „Мечка страх“

Прочетете повече на https://toest.bg/hristo-fotev-monolog-don-quixote

Аудиорубриката „Литературен флашмоб“ (toest.bg/literary-flashmob) хвърля мост между 23 април, световния Ден на книгата, и 24 май, българския Ден на книжовността. Всеки делник между тези две дати ще публикуваме по една подбрана творба на български или чуждестранни автор, прочетена от писател, поет, драматург, преводач, художник, актьор или издател. Приятно слушане (и четене)! 

„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us

Заглавна илюстрация: Александра Димитрова

Ивайло Ненов чете „Монолог на Дон Кихот“ от Христо Фотев

Джингъл на „Паралели и меридиани“ – подкаст на „Тоест“ с автор Александър Детев. Очаквайте първия епизод на 4 август 2018 г.

Паралели и меридиани – Тийзър

Тъй като това е първото издание на подкаста ни „Паралели и меридиани“, какво по-логично от една разходка до началния (нулев) меридиан в Гринуич? За него ще ни разкаже доцент Катя Янкова, която е преподавала туризъм 8 години в Университета в Гринуич.

Преди това ще говорим по една от най-актуалните теми в България и Австрия през тази година – ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз. В каква политическа ситуация България предаде щафетата на алпийската държава на 1 юли и в каква Австрия вече един месец ръководи срещите на върха на Европейския съюз, поемайки ролята на „строител на мостове“, каквато заявка даде канцлерът Себастиан Курц. За това разговаряме с адвокат Емил Георгиев от сдружение „Либерални идеи за България и Европа“, който 18 години е живял в Австрия и следи политическите процеси в страната и до днес.

Започваме обаче с един паралел от далечната 1981 година. 37 години преди първото издание на този подкаст, на 1 август 1981 г., се случва едно знаково за музикалния и медиен свят събитие – първото излъчване на MTV.

–––––
В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийно пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината.

„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

За Европредседателството на Австрия и решенията на КС и ВАС с адв. Емил Георгиев

Август е. Традиционно това е месец, в който информационният поток е заместен от кадри на плажове, истории за пътувания и почивка. Ние също ще сме в крак с времето.

Подрубриката „Меридиани“ е водеща в днешното издание. В нея авантюристичната пътешественичка Бела Бенова ще ни разкаже за своите пътувания на две колела. От няколко години тя обикаля Европа на велосипед, а голяма страст за нея е ветроходството.

Този път ще обърнем внимание и на времето, защото то ни изненадва ежедневно. Международната метеорологична организация потвърди, че 2015-та, 2016-та и 2017-та са трите най-топли години, откакто се води статистика, а настоящата 2018-та е на път да се нареди сред тях. Освен неразположение и опасности за здравето, високите температури водят след себе си различни природни аномалии, пожари, наводнения. За всичко това и за връзката между човешката дейност и климата ще говорим с Борислав Сандов, екоактивист и съпредседател на „Зелените“.

А кое е събитието от миналото в подрубриката „Паралели“, което свързахме с актуалните теми от настоящето – разберете във втория епизод на подкаста на Александър Детев.

–––––
В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийно пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината.

„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

За пътешествията и свободата и връзката между човешката дейност и климата

Нева Мичева чете авторския си текст „Неудобство да съм цяла“ от рубриката „Говори с Нева“, публикуван за първи път в „Тоест“. Пълния текст можете да намерите на следния адрес: toest.bg/neudobstvoto-da-sym-tsiala

„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Нева Мичева чете „Неудобство да съм цяла“

Миналата седмица републиканският сенатор Джон Маккейн си отиде от този свят на 81 години. В САЩ го наричат maverick, или „независим бунтар“, защото неведнъж в Сената той си е позволявал да гласува срещу законопроекти на републиканците или пък да подкрепи такива на демократите. Шест пъти е избиран за сенатор от щата Аризона и два пъти неуспешно води битка за президентския пост. През 2000 г. за номинацията на републиканците го побеждава Джордж Буш-младши, през 2008-ма печели номинацията, но губи изборите срещу Барак Обама. Точно Буш-младши и Обама обаче говорят на погребението му. Реч държи и бившият държавен секретар Хенри Кисинджър. Така за един последен път Маккейн демонстрира нещо, в което винаги е вярвал – че републиканци и демократи могат да работят заедно.

Един президент обаче не присъства на церемониите, с които капитан Маккейн беше изпратен от този свят. Настоящият. И то по желание на самия Маккейн, както писаха водещи медии през изминалата седмица. Сенаторът от Аризона бе един от най-острите критици на Тръмп в Републиканската партия, за чиито членове сякаш става все по-неудобно да осъдят поведението на американския президент месеци преди изборите за двете камари на Конгреса през ноември. Повече за сенатор Джон Маккейн чуйте в рубриката „Паралели“.

А за това как работят журналистите отвъд Океана в тази среда на непрекъснати обвинения и припознати ли са те от зрителите като „враг на американския народ“, както Тръмп ги нарича, разговаряме с Младен Петков – журналист, който от шест години живее и работи в САЩ. И тъй като в българския ефир Младен води музикално предаване, накрая с него говорим и за универсалния език за всички меридиани – този на музиката.

–––––
В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийно пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината.

„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

За бунтаря Маккейн и американската журналистика

„Системата ни убива.“ Под този надслов майките на деца с увреждания посрещнаха депутатите в първия им работен ден след лятната ваканция. Майките протестират от месеци и обявиха, че започват ефективни протести, ако до 1 октомври Народното събрание не приеме законите за личната помощ и за хората с увреждания. Те поискаха структурна реформа, индивидуален подход, електронен регистър и електронно здравеопазване и се обявиха против т.нар. национално представителни организации просто защото не се чувстват представлявани от тях. В своите искания майките поставиха проблеми, които всички можем да припознаем: корупция, ненужна бюрокрация и некомпетентна администрация.

Едно от лицата на тези протести е Красимира Обретенова. След 15 години борба със системата, през пролетта Красимира замина за Холандия. Обясни, че тръгва, за да спаси живота на детето си. Ще чуете нейния разказ за живота на едно дете с увреждания в Западна Европа и добрия пример за условията, необходими за пълноценното му израстване и живот. Както и коментара ѝ за състоянието на институциите в България и за проблемите, които трябва да бъдат разрешени.

Добрите примери ще потърсим у нас. В Дома за медико-социални грижи за деца „Вяра, Надежда и Любов“ в гр. Бургас стотици деца намират лечение и възможност за рехабилитация. За центъра и за това как той е постигнал условия и инфраструктура, които сякаш са в пълен контраст с разказите за другите специализирани институции за деца с увреждания, говорим с директорката на „Вяра, Надежда и Любов“ доктор Пепа Ралчева.

Накрая ще ви представим и инициативата „Оле мале“, която помага на майки на деца с увреждания да намерят надомна работа и възможността да се издържат. За инициативата разговаряме със създателките ѝ Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова.

Преди това обаче чуйте рубриката „Паралели“, посветена на първия учебен ден, а в рубриката „Меридиани“ Красимира Обретенова ни отвежда там, където училището е достъпно за всички.

–––––
В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийно пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината.

„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

За децата с увреждания и борбата със системата, която убива

Днешният епизод на подкаста „Паралели и меридиани“ е специален, защото е десети поред. В последните три месеца засегнахме немалко актуални теми, изградихме паралели с миналото и потърсихме отговори из други меридиани, отскочихме до Австралия и САЩ, за представим различна перспектива на въпросите, които ни вълнуват. Дали успяхме и какво да направим, за да станем по-добри, споделете на podcast@toest.bg.

В юбилейния епизод ще чуете авторската музика на талантливата саксофонистка и певица Ралица Тонева. Наскоро Ралица имаше участие във Виена. Повече за пътя и предизвикателствата пред един млад музикант в България може да чуете от самата нея.

Преди разговора с Ралица непримиримата Мария Спирова коментира актуалната тема „Брекзит“ в търсене на отговор дали британската министър-председателка Тереза Мей ще успее да събере необходимата подкрепа сред собствените редици за споразумение с Европейския съюз преди напускането на Острова, което трябва да стане на 29 март догодина. Мария активно се занимава с темата за правата на европейските граждани във Великобритания след Брекзит и споделя какво е заложено за тях в предложеното споразумение.

В рубриката „Паралели“ разказваме за записа на една песен и един последвал концерт, благодарение на които преди 34 години Лондон се превръща в символ на обединение в името на добрите каузи.

–––––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

За Брекзит, позабравеното единство и хубавата музика с Мария Спирова и Ралица Тонева

Английският философ Джон Лок е казал: „Едва ли има нещо по-необходимо за спокойния живот и за успеха на всяко дело от умението на човека да владее своите мисли.“ Дано успеем по-често да овладяваме мислите, емоциите и предразсъдъците си в името на доброто.

Като казахме философия, началото на годината е подходящо време да погледнем нещата в тяхната цялост, да поговорим за тенденциите, мобилизациите и заплахите пред обществото както в България, така и в Европа. По тези теми, в контекста на предстоящите евроизбори и отбелязването на 30-годишнината от падането на желязната завеса тази година, разговаряме с Ивайло Нойзи Цветков, един от създателите на списание „Егоист“, бивш главен редактор на „Плейбой“ и „Максим“ и автор в OFFNews, и с Десислава Христова – гражданска активистка, представителка на неправителствения сектор и изборна наблюдателка с десетки мисии по целия свят.

Не наблюдавам кой знае каква еволюция [в обществото] и това е проблемът, ако не броим дигиталната революция. Същите неща, които ни измъчваха в социокултурен план в късния социализъм, до някаква степен ни измъчват и в момента. Ние си оставаме колективистична култура, тоест градивен индивидуализъм по-рядко се наблюдава. Работи се в тази посока, но това са дълбоко вкоренени културни кодове, които дори за 30 години, което е половин живот, не можем да избегнем.

Ивайло Цветков

[През 2019 г.] на България пожелавам малко повече разум, малко повече сила и малко повече устойчивост. Бих казала и граждански дух, който да не оставя нещата просто да се случват, и по-малка толерантност към несправедливостта в ежедневието ни. Иска ми се в България да можем да запретнем ръкави и да се грижим сами за това, което искаме, а не да чакаме някой друг да ни оправи нещата и да се оправдаваме, че „тука е така“. Напротив, може да бъде по различен начин.

На Европа пожелавам да не се събуждаме с главоболията от Брекзит или от избора на Тръмп, пожелавам да мислим малко по-дългосрочно, защото краткосрочното се вижда, че е по-обозримо, но ефектите невинаги са това, което очакваме. Надявам се проевропейското да се възроди по един малко по-позитивен начин.

Десислава Христова

Рубриката „Паралели“ е посветена на 30 години от падането на желязната завеса и смяната на режимите в Източна Европа, започнала през 1989 г. и приключила с разпадането на Съветския съюз през 1991-ва.

–––––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

За обществото, 2019-та и пътя напред с Ивайло Нойзи Цветков и Десислава Христова

На 5 февруари тази година отбелязахме азиатската, или лунната Нова година. Преди девет години Ан Фам публикува в блога си интересен разказ за посрещането на Нова година с роднините ѝ във Виетнам. За традициите, свързани с нея, и за китайската астрология говорим с Ан в рубриката „Паралели“.

И тъй като Ан е една от основателите на „Тоест“ – платформата, благодарение на която този подкаст се превърна в реалност, с нея говорим и за равносметката след първия рожден ден на „Тоест“. Първите 12 месеца на една медия, която разчита само на вас, нашата публика, за своето финансиране и която се концертира върху т.нар. бавна журналистика – анализи и тълкуване на новините, а не сензационност и актуалност на всяка цена.

В рубриката „Меридиани“ ще насочим погледа си към една южноамериканска държава, която е във фокуса на медийното внимание по света в последните години – Венесуела. Поводът да говорим за нея, за съжаление, не е позитивен – сериозната икономическа криза, в която страната изпадна след срива на цените на петрола през 2015 г., доведе до дълбока политическа и обществена нестабилност. 

За това разговаряме с Естефания Мелендес, венесуелка, която живее в България от десет години.

–––––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

За кризата във Венесуела, лунната Нова година и рождения ден на „Тоест“

През изминалата седмица доктор Анелия Хохвартер изпрати отворено писмо до партиите, спечелили над 1% от гласовете на последните парламентарни избори, или с други думи – тези, които разполагат с партийна субсидия. Нейният апел е да дарят 10% за социални каузи, включително и водената от нея кампания „Локомат за България“, за която ви разказахме подробно миналия юни. Въпреки някои медийни публикации по темата, робот локомат в България все още няма.

В писмото си до партиите д-р Хохвартер обяснява, че общественият дебат за размера на субсидиите и националният референдум от 2016 г. показват еднозначно, че народът очаква някаква промяна във връзка с отпусканите субсидии, и нейното предложение за даряването на 10% от тях е „алтернативен начин да удовлетворите волята на народа, без непременно да променяте драстично размера на субсидията, която партиите Ви получават“.

Във връзка със Световния ден на социалната справедливост, който отбелязваме на 20 февруари, с д-р Хохвартер говорим за социалната отговорност, културата на дарителство и еволюцията им в последните години. В разговора се включва и Боряна Климентова от „Надежда и домове за децата – клон България“, организация, която подкрепя най-уязвимите, а именно децата в риск.

„Надежда и домове за децата – клон България“ работи активно за превенция на изоставянето, за реинтеграцията на деца в биологичните им семейства, както и за затварянето на институциите за изоставени деца и заместването им с приемни семейства и домове от семеен тип. За шест години организацията е реализирала 1606 успешни и проследени превенции на изоставянето и 187 успешни и проследени реинтеграции (връщане в биологичното семейство).

Според Боряна Климентова от дейността на тяхната организация също има дълготрайна икономическа полза: „Най-малкото, когато едно семейство е подкрепено, детето може да се развива и да бъде отглеждано от родителите си, не отива в някоя институция и впоследствие не остава в социалната система, тоест не минава на помощи.“

–––––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

За Световния ден на социалната справедливост и културата на дарителството

Започнахме тази година една поредица от разговори, провокирани от отбелязването на 30-годишнината от началото на Прехода, което предстои през ноември. Преди 30 години нашето общество пое по един път, който все още изглежда неизвървян. Но понякога, за да продължиш да вървиш, трябва да знаеш докъде си стигнал.

България има своите добри новини и успехи и това е безспорно. Максимата, че „всички са маскари и всичко е обречено“, е удобна на тези, които често определяме с думата статукво. Защото в парадигмата на набедения за ужасен наш живот във всеки един аспект трудно можем да адресираме онези проблеми, които наистина метастазират в обществото ни.

Призмата на „всичко е ужасно“ води логично до другото разбиране – че „старото лошо е по-добро от непознатото лошо“. Нали и новото пак ще е лошо?

Така едни и същи порочни практики се преобразуват, сменят политическата си окраска, мимикрират в различни сфери и продължават да допринасят за усещането за несправедливост, безнаказаност и корупция. Нужно е да говорим за конкретните проблеми и конкретните сфери, които са застрашени. И днес ще го направим.

Ще говорим за медиите.

Защото тяхното състояние далеч не е цветущо. Икономическите реалности и политическо-корпоративните зависимости превърнаха голяма част от частните медии в еднолична собственост на олигарси и политици. Въпросите в студиата станаха все по-малко и все по-удобни, табутата се увеличиха, а немалка част от професионалистите се преквалифицираха в пиар, маркетинг и други експерти.

Къде се намират българските медии 30 години след промените? На този въпрос търсим отговор с Николета Атанасова, журналистка от Българското национално радио, и Любчо Нешков, собственик на информационната агенция БГНЕС. Преди това започваме с рубриката „Паралели“ и малко дати от историята на българските медии.

–––––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

За медиите с Николета Атанасова и Любчо Нешков

В последните години българите в чужбина намираха особено място в предизборната кампания – обикновено в контекста на опитите за ограничаване на правото на глас на сънародниците ни в Турция от страната на партиите, водени от Симеонов, Каракачанов и Сидеров. Съответният опит за рестрикции, насочени и към останалите ни сънародници извън граница, срещаше неуспех, тъй като ad hoc отнемането на конституционни права на база на това на кого как му е угодно да гласува електоратът, за щастие, все още не е възможно.

В този епизод на подкаста ще погледнем на българите в чужбина през очите на един човек, който може би ги познава най-добре. Георги Тошев е журналист, продуцент, автор на книги и филми, създател на „НепознатиТЕ“ и на „Другата България“ – предаване, което над 8 години намираше, свързваше и разказваше историите на българската диаспора и представяше нашите сънародници зад граница пред обществото в България, акцентирайки върху потенциала, който те носят.

С Георги Тошев продължаваме и започналите през януари разговори за състоянието и развитието на българското общество през 30-годишния т.нар. Преход. Три десетилетия от заветната дата 10 ноември 1989 г. предстои да отбележим тази година.

В рубриката „Паралели“ тази седмица ви разказваме за едно събитие преди 18 години, което е от изключително значение не само за българите зад граница, но и за посоката, по която поема България.

–––––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

За пътя на емиграцията и за Прехода, който тепърва започва – с Георги Тошев

В края на месец май гражданите на държавите на Европейския съюз, в т.ч. и Великобритания, ще излъчат следващия Европейски парламент, в който ще намерят място новите 751 евродепутати.

Според мнозина тези избори ще се превърнат в еманация на популистките движения, които набраха особена скорост в последните години – от една страна, заради мигрантската криза, от друга, заради все по-ясното разделение между западните държави членки със стожери Франция и Германия и блока около Вишеградската четворка, която концентрира определяните като евроскептични и авторитарни настроения под маската на т.нар. концепция за „Европа на нациите“ и за нуждата от алтернатива на либералната демокрация.

Затова две седмици преди изборите решихме да направим една обиколка из Европа, за която ще ни помогнат няколко изявени българи, представители на нашата диаспора в три от най-влиятелните страни в Европейския съюз.

За предизборната кампания в Холандия ще ни разкаже Маргарита Желязкова, общинска съветничка в град Енсхеде от Движение „Д66“, за което гласуваха най-много холандци на последните европейски избори през 2014 г.

Във Франция пък на последните европейски избори най-много избиратели подкрепиха „Националния фронт“ на Марин Льо Пен. Може ли това да се повтори, обсъждаме с Йоанна Елми, която живее в Париж и е авторка в „Тоест“, където заедно с Иглика Иванова прави специална рубрика, посветена на европейските избори.

А Мария Спирова, журналистка и кандидат-евродепутатка, която е ангажирана със защитата на правата на гражданите на Европейския съюз във Великобритания след Брекзит, ще ни обясни как реагираха политическите партии на Острова на неочакваното задължение да участват в евровота.

Не само за Великобритания това би трябвало да бъдат последните европейски избори обаче. Това ще е също така последният евровот, на който канцлер на Германия е Ангела Меркел. 26 май е и тест за френския президент Макрон. Коалицията около него се явява на първите си европейски избори.

Как всичко това рефлектира върху дебата по време на кампанията, кои са централните теми в нея и кои според социолозите ще са победителите, ще разберем от Маргарита, Йоанна и Мария.

Рубриката „Паралели“ е посветена на първите европейски избори, провели се през 1979 г.

–––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

За евроизборите и кампанията в Холандия, Франция и Великобритания

Близо седмица остава до европейските избори, когато гражданите на 28 страни членки ще отидем до урните, за да подкрепим чрез гласовете си най-близката до нашата визия за това в каква посока трябва да се развива общият ни дом Европа.

Шестима кандидати за наследници на Жан Клод Юнкер като председател на Европейската комисия се изправиха на дебат в сряда. Още във встъпителните им думи стана кристално ясна и политическата им платформа.

От левицата в лицето на Нико Куе поискаха повече солидарност и по-малка власт на банките. Той заяви подкрепата си за по-човешко и солидарно отношение към мигрантите. „Зелената“ Ска Келер настоя да защитим „единствената планета, която имаме“ и да се борим за социална справедливост – за малцинствата и в защита на човешките права. Чехът Ян Захрадил, представител на консерваторите и реформистите, желае по-малко вмешателство на Европейския съюз в националната политика – „по-малък, но по-ефективен Европейски съюз“. Либералите в лицето на Маргрете Вестегер се борят за Европа, която да е по-близка до европейските граждани, да обръща по-сериозно внимание на опазването на околната среда и да постави акцент върху намирането на работа на младите. Манфред Вебер от Европейската народна партия в ролята си на фаворит за поста обеща единство. Той пожела да се бори за ускоряване на икономическото развитие във всички страни членки и по-лесно вземане на общи решения с премахването на единодушието в Европейския съвет. А социалистите в лицето на Франс Тимерманс ще се борят за по-високи данъци за богатите, минимална европейска заплата, равнопоставеност на жените и защита на околната среда.

И ако споменатите тези ви звучат прекалено ясни, та дори скучни, може да включите някой сутрешен блок в българския ефир, за да чуете малко неясни послания, надвикване и не много задълбочено познаване на европейските институции и процеси от страна на повечето българските кандидати за Европарламента. Такава е ситуация – “if you be a young politician”, както написа една от гордостите ни в Брюксел наскоро.

Ние обаче за втори и последен предизборен епизод на подкаста няма да обръщаме внимание на българската кампания, а ще се фокусираме върху кампанията в другите държави. Миналия път за основните теми в дебата и за настроенията в обществото във Великобритания, Франция и Холандия ни разказаха Мария Спирова, Йоанна Елми и Маргарита Желязкова. В този брой ще погледнем към Австрия и Германия.

За ситуацията в Австрия преди изборите разказва Иван Пранджев – член на политическата формация НЕОС. С Боян Юруков обсъждаме големия успех за българите в Германия – отварянето на секции в цели 21 населени места във федералната република за предстоящите избори. А накрая с Лоде Десмет – белгийски режисьор, автор на филма Brexit: Behind closed doors, говорим за уроците, които научихме от Брекзит, и за хоризонта пред Европа днес.

Рубриката „Паралели“ е посветена на първите европейски избори, провели се през 1979 г.

–––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

За евроизборите, кампанията в Австрия и Германия и уроците от Брекзит

В дните между 23 и 26 май в страните членки на Европейския съюз, в т.ч. и Великобритания, избраха новите 751 евродепутати. Равносметката на европейско ниво е следната:

Рекордна средна избирателна активност в страните от Съюза – над 50%. Първи места за ЕНП и ПЕС, но загуба на мнозинството в Европейския парламент. Сериозна зелена вълна, нарастване на подкрепата за центристите и либералите от АЛДЕ, поредна европейска победа за Марин Льо Пен във Франция и Найджъл Фараж във Великобритания и сериозна подкрепа за Лига на Салвини в Италия.

В България пет партии излъчиха евродепутати – ГЕРБ спечели, БСП остана втора, Корнелия Нинова подаде оставка, ДПС излъчи трима евродепутати, а родолюбецът Делян Пеевски избра да служи на българския парламент, макар и от дистанция. Ангел Джамбазки като водач на листата на ВМРО консолидира подкрепата на националистите, „Демократична България“ едва прескочи прага, но все пак Радан Кънев ще представлява обединението в Брюксел, а Десислава Иванчева спечели повече от другите самообявили се за патриотични формации НФСБ и „Атака“, чиято коалиция с ВМРО е пред същински разпад след, меко казано, озадачаващи нападки във връзка със сексуалната ориентация на Джамбазки от страна на лидера на „Атака“ Волен Сидеров.

Във фокуса на общественото и медийното внимание в Европа около изборите обаче се оказа Австрия.

Скандален запис на вицеканцлера и лидер на крайнодясната Австрийска народна партия Хайнц-Кристиян Щрахе, в който той обсъжда търговия с влияние и осигуряване на обществени поръчки срещу подкрепа за кампанията му с мнима племенница на руски олигарх, доведе до неговата оставка. Последваха я оставките на другите министри от партията му, а впоследствие се стигна и до успешен вот на недоверие срещу целия кабинет на канцлера Курц.

Коя всъщност е Партията на свободата и изненада ли е подобен скандал за нея? Какъв е хоризонтът пред Австрия след разрива между трите основни партии в страната? Това ще обсъждаме с Атанас Пеканов, експерт в австрийския Институт за икономически изследвания, и с Емил Георгиев, адвокат и кандидат за евродепутат от „Демократична България“.

–––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

За аферата „Ибиса“ и хоризонта пред Австрия и Европа след изборите

През 2019 г. „Подуене блус бенд“ празнува своя 30-годишен юбилей. 30 години отбелязваме и от едно друго събитие – падането на режима на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Съвпадението не е случайно. Групата с фронтмен Васил Георгиев, по-известен като Васко Кръпката, записва завинаги в музикалната история духа на онова време.

„Държавна е земята, отровени полята, замърсена е водата и потисната душата“, гласи началото на култовата песен „Комунизмът си отива“. Следват други емблематични за годините на Прехода песни, като „Ден след ден“ и „Нека бъде светлина“.

Но отиде ли си комунизмът и старият режим, или мимикрира в нова форма, продължаваща да потиска свободата, за която групи като „Подуене блус бенд“ се бореха чрез музиката си?

С Васко Кръпката си говорим също така за музикалната сцена днес, за възможностите пред младите, за състоянието и теченията в музиката в България и по света.

Обръщаме поглед и към музиката днес през очите или по-скоро през гласа на една от най-талантливите млади изпълнителки в България – Ния Петрова. Тя спечели „Гласът на България“ през 2018 г., а през януари пусна и дебютния си сингъл By Myself.

Начало на музикалното ни пътешествие обаче дава рубриката „Паралели“, посветена на концерта LiveAid – един от символите на обединяващото послание на музиката и ролята, която тя може да изиграе за важни и болезнени обществени теми.

–––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

За музиката, сцената и вдъхновението с Васко Кръпката и Ния Петрова

Тазседмичният подкаст тръгва директно от българските паралели. Протестите срещу Стратегията за детето, прераснали в кауза срещу защитата на детето в България, генерират огромна дейност във Facebook, където групите събират стотици хиляди членове. В реалността обаче тази огромна маса хора е неоткриваема. В началото на септември Боян Юруков даде отговор защо – близо една четвърт от постовете в най-голямата група, както и една трета от коментарите, са генерирани от около едва 1% от членовете. Тоест виртуалната илюзия създава усещане за реална масовост.

Междувременно името на България се прочува по света в новия подкаст на британския журналист Джейми Бартлет за BBC Sounds, който разказва историята на българката д-р Ружа Игнатова, стояща зад една от най-големите измами на нашия век – OneCoin. Благодарение на невежеството на много хора относно криптовалутите и с помощта на внимателно изграден образ в социалните мрежи, д-р Ружа и OneCoin изграждат империя на илюзиите, разорила хора по цял свят. Българският журналист Николай Стоянов разказа тази история в „Капитал“.

Тези привидно далечни една от друга теми имат нещо общо помежду си – създаването на виртуална нереалност, в която истина и лъжа са неразличими и умелата манипулация на човешката природа служи за постигане на користни цели. Уязвими ли сме в социалните мрежи, как ни влияят те и как можем да бъдем сигурни, че спазваме добра хигиена на информацията? Йоанна Елми потърси мнението на двама експерти – психолог и специалист по маркетинг в социалните мрежи.

Мила Петкова е психоложка, защитила докторска теза по психоанализа и философия на културата в Мадридския университет „Комплутенсе“. Участвала е в четиригодишно обучение в клинична секция „Фройдистко поле“ в Барселона, организирано от Световната асоциация по психоанализа (WAP). Създателка е на сайтовете за психология Mila's Wellness и MiPsy, където пише по теми, свързани с психичното здраве. Освен това тя е работила повече от десет години в сектора на информационните технологии.

Непознатото по природа е плашещо. Инстинктивно не искаме да се доближаваме. Това, че ние сме предразположени да търсим информация, която потвърждава нашето мнение, може да бъде свързано със страха от непознатото, но може да бъде свързано и с нашето его. В крайна сметка предпочитаме да се окажем прави.
Михаил Дончев има двойна диплома по бизнес администрация от Нидерландия и Финландия и се занимава с дигитален маркетинг. Работи в сферата на онлайн рекламата и маркетинг комуникациите. Участвал е в редица наградени проекти във Финландия, сред които European Excellence Awards, Eurobest, MTL Communications Awards.

Facebook е бил проводник на фалшиви новини и влияние върху избори. Той е най-мощната социална мрежа и има конкуренция чие съдържание да излиза на преден план. Системата се опитва да провокира, да ни покаже най-доброто съдържание за нас. Всеки има профил и си е попълнил базова информация, а Facebook гледа как ползваме системата им – с кого разговаряме, с кого пишем; и така ни предлага съдържание... Много хора не съзнават, че те са малко или много продукт на Facebook.

В рубриката „Паралели“ ще ви разкажем за една от най-големите измами на ХХ век – за генерал Грегър Макгрегър, или т.нар. Казике, владетел на измислената от самия него държава Пойе в Централна Америка.

Илюстрация: DagmArt, Дагмар Шошева
Визия: Лина Кривошиева
Аудиообработка: Михаил Ангелов

–––
„Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Виртуална нереалност - за социалните мрежи и хората

„Тоест“ е интернет медия, финансирана и зависима единствено от вас – нашата критична и любознателна публика. Бавна, обмислена и честна журналистика. Без реклами и платени репортажи. Без подвеждащи заглавия и сензации.

Toest

Pinned to spotlight

Popular tracks