След полунощ

Има ли в теб
частица останала без съмнение
Няма ли как 
Да следваш вълнение и идеи 
Там по-назад 
оставил си куфара с проблеми
Без липса на
желание ти търсиш ли победи

Но не мога аз да споря
колко време ти говоря
спри да бъдеш ти различен
хванат си в капан себичен

Падаш, ставаш, бориш се със стени 
изграждаш ги от преди
да мога да те вразумя без грам придатък
Нямам сили да се боря щом останал си без воля
но остават ли зазидани онези опити 
да бъдеш някой без да подражаваш всякак
на различните персони, с продължителност на мусони
знай, че пак ще има есен, може би последна песен

Знам, че се бориш със обезличаване 
Историята не познава преиначаване
Животът се описва със едно предаване
Последният миг не чака известяване

Падаш, ставаш, бориш се със стени 
изграждаш ги от преди
да мога да те вразумя без грам придатък
Нямам сили да се боря щом останал си без воля
но остават ли зазидани онези опити 
да бъдеш някой без да подражаваш всякак
на различните персони, с продължителност на мусони
знай, че пак ще има есен, може би последна песен

Придатък

В невиждащи очи съм просто един
човек, задвижван, безформен - 
цял пластелин
потта ми стича се, пада
или става дим
от чужда воля се водя 
и съм заменим

Безпокойствие разяжда ме
губя смисъла си дори
и утеха търся в почивките
но завръщам се пак призори

Аз дори не съм машина - 
аз съм само зъбно колело
изстискват ме до половина
другата остава месо

Пак храня се с надежда за бъдеще
че има смисъл в това мое поприще
ще консумирам от този твой светоглед
за да повярвам, че има друг като мен 

Безпокойствие разяжда ме
губя смисъла си дори
и утеха търся в почивките
но завръщам се пак призори

Аз дори не съм машина - 
аз съм само зъбно колело
изстискват ме до половина
другата остава месо

Машина

Между сиви стени и бял таван 
протрит от прашни образи 
малък човек стоя, малък човек стоя
с отворени очи

Пълнят се със сълзи, защото тук
спомени единствено крепят мен
в тази самота, мен в тази самота
сред звуци от преди 

Призрачните следи, от тях ще ме боли, защото търся ги
в миналото ще спя, в миналото ще спя 
с безбройните игри

Няма да се върна там
където има само болка за мен
Макар да усещам как с кръвта ми тече
тече носталгия по отминали дни

Няма да се върна там
защото вече не съм този човек 
а кухото едва туптящо сърце
ще резонира между тези стени 

Пламъкът не ме гори, защото огнището 
е сред чужди ширини
и не боли, пресягайки се виждам 
отдавна мъртви дни 

Падат ли тук звезди и има ли 
светлина отвъд две улици 
къде е това небе, къде е това небе 
без тъжни облаци 

Парещите сълзи се спускат през
младостта на лявата страна и стигат
до устните, стигат до устните 
със бръчки и ресни 

Няма да се върна там
където има само болка за мен
Макар да усещам как с кръвта ми тече
тече носталгия по отминали дни

Няма да се върна там
защото вече не съм този човек 
Един живот под наем
Не притежавам себе си 

Пламъкът не ме гори, защото огнището 
е сред чужди ширини
и не боли, пресягайки се виждам 
отдавна мъртви дни

Дом

Имаш ли в колата други тъжни песни
спомените за живота са ми пресни
няма да сънувам вече празни залези
търсим и намираме се, представям си 

Продължаваме ли да се движим в нощта
мога ли да се огледам на гарата
чакам да се върне моето старо аз
страх ме е да се вслушам във моя глас

Имаш ли съмнение, че сме различни 
може би изпадам в думи цинични 
ще повярваш, че мога да се предам
осъден съм да бродя напред и да съм сам
В подлезите има само локви вода
мътни са и отразяват ми мисълта
в цветните графити няма грам чистота
визията на някой през призмата

Не се търси, не се върти
не се лъжи пред хора
а приготви едни везни 
и премери своя говор

Представата ми за време 
започва да се забавя
и чакам други промени 
бездарно ще се повтарям

Имаш ли в колата други тъжни песни
спомените за живота са ми пресни
няма да сънувам вече празни залези
търсим и намираме се, представям си 

Продължаваме ли да се движим в нощта
мога ли да се огледам на гарата
чакам да се върне моето старо аз
страх ме е да се вслушам във моя глас

Не се търси, не се върти
не се лъжи пред хора
а приготви едни везни 
и премери своя говор

И няма да търся смисъл 
по-далечен от мен 
ежедневните ни картини 
създават определения
хората имат в себе си 
достатъчно, за да бъдат добри
трябва само да се движим
но трябва и да спрем

Празни залези

В нестихващи тегоби
разединени съдби
поробва ги до една
невидимата ръка

Където и да се обърнеш 
там ще зърнеш в чужди очи
отчуждението превръща всички ни
 в стари призраци
пак бродим и търсим близостта
 да намерим някак помежду си 
но загубихме се сред отпадъците
водят ни импулси

Предваваш тялото си на безброй беди
за разни сигурности
но не усещаш ли как теглят те назад
търсиш нови радости
поне остават ли дни, през които
да си изправен сам пред себе си 
или останалата част от волята
не е от тези ресурси 

В нестихващи тегоби
разединени съдби
заглеждат се по стени
да видят чужди мечти
поробва ги до една
невидимата ръка
но ще прозрат през телта
че има друга врата

Вас

Popular tracks