tva che nqq kpd-0 i feedbacker v soundcloud e prestuplenie sreshtu chovechestvoto

bg muzika pod asfalta

готини неща 🦔

Три решени на лиризъм   съществуващи души,   ме поканват на вечеря,   в която аз ще се нахраня   с мойте предстоящи дни.   Няма никакво съмнение,   че изисква полов акт   всяко ново взаимоотношение.   Да! Няма никакво съмнение.
 Затова ела с мен при шивача ми,   за да ушием с теб децата си.   Свали си роклята под коляното,   краката си вдигни над рамото.
 Четири милиона жени   в нашата република   ме направиха онанист,   но аз си развих китката   и станах добър китарист.   Няма никакво съмнение,   че аз съм малко извратен,   но, мила, ела под моята   шевна машина,   за да видиш колко радост има.

кале - балада за шивача

никол

злоупотреба

галещо докосване
откакто се нанесох
в твоята черупка

моята напукана
надрана
хрускала с подметките
омекотила стъпките
слузесто изтичаше
пропускаше любов 
на мекотело
мекото ми тяло
обгръща те
с лек, потъркващ допир
погалва те
против грапавите ни обвивки

съдържанието изтича
с подметките изсъхва
подмятано, прокапало
засъхнало в седефен блясък
от ивици

с последна влага под черупката
лекувана от сухата ми слуз
запазвам спомен 
галещо докосване
на мекото ми тяло
в мен.


p.p. mnogo blagodarnosti na noelkata za postera ;p

zapisano na iphone i razigrano till infinity

Цвет - Саботаж (live remix)

пак там
/2015/

в мъглата нощна понякога
ми се усмихва сянката ти.
и ръката ти, безплътната,
съдържа всичко, точно както преди.

върни се... върни и мен...
върни ни там - 
пак там да се изгубим...

не са ни нужни думите,
нека слепва ги мъглата.
на спомена албумите
се стичат в капки по стъклата.

върни се... върни и мен...
върни ни там - 
пак там да се изгубим...

развиделява се денят.
отиваш си и ти с мъглата.
но в нея ще се съхранят
на нашата любов крилата.

развиделява се денят - 
неумолима е светлината.
и всеки сам по своя път
пак търси сянката в мъглата.

иди си... тръгвам си и аз...
а то остава в нас
и няма как да го изгубим.
и никога не ще го изгубим.

жълти стъкла - пак там

Нé стой на брего, моме, нé стой на брего - 
правиш дупки в пясъка ми, махай се от него!
Нé стой на прага, моме, нé стой на прага - 
цапаш ми килима, моме, тръгвай си веднага! 
Нé стой на сянка, моме, нé стой на сянка - 
сянката сега е скрила мойта пепелянка! 
Ей, малкай моме, покажи си рогцата! 
Твоята спирала завъртя ми май главата... 
Ей, малкай моме, покажи си рогцата! - 
Мили, май рогата ми сá ти на главата...

Ей, малкай моме, ти прати свойте дружки - 
гостуват ми в очите ми - медни стружки... 
Ей, малкай моме, ти прати свойте братя - 
окови по ръцете ми, не мога ги отпратя... 
Ей, малкай моме, ти прати свойта сянка - 
зазида се в главата и краде ми всяка дрямка... 
Ей, малкай моме, прати ми най-подир, 
прати ми най-подир 
Край...

тонове от стонове

жълти стъкла - стружки (не толкова демо)

опустошение
/2016/
и в дълбокия лес на лесното,
и в мътната река на мързела,
и в кривото огледало на "новото начало"
виждам разрешение за отпуска,
и за бягството от вътрешния труд пропуска.

добре дошъл, добре дошъл,
добре дошъл със мен
в стограмовата чаша, в двукубиковия шприц,
в безкрайната нощ, да ослепим и този ден.
и след лично опустошение
никой няма, няма, няма да ти заеме
да си засееш семе...

и, макар и сляп, събужда се денят.
и плътта ти му е хляб, а сълзите ти са му вода.
и предизборният щаб излъчи Съвестта - 
най-чистия кандидат за диригент на Личността.

щом изстрелът ти е неточен, изборът пак е насрочен
за падането на нощта, за падането на нощта...
добре дошъл, добре дошъл,
добре заварил с мен
в стограмовата чаша, в двукубиковия шприц,
в безкрайната нощ, да ослепим и този ден.
във амфора със спирт, фанфари страст безспир,
ракетна диря чист екстаз и фас,
и нафора психиделик. тук велик си, ако си циник.

и след лично опустошение
никой няма да ти заеме
да си засееш семе... 
и никой няма, няма, няма да ти поеме
нито грам от твоето бреме...
и губиш и себе си, и това, което си бил преди,
но най-вече губиш ВРЕМЕ.

остави ме без име

жълти стъкла - опустошение

отвъд
/20.II.2018/

и протягам ръка, а те няма... няма там.
но в безкрайните поля ще се намерим, знам.
и разтваря се небето. и те пуска. иди.
а там някога в полето ще се найдем пак, нали....
аз копая надълбоко в корените на Смъртта,
а Животът отвисоко пои след мен смирен пръстта.
и никога преди не си бил толкова красив -
в две притворени очи разтворил се всемира сив.
и блести, и трепти, и прекланя се Денят
пред Нощта, в която ти... ти ще тръгнеш сам на път.
почакай ме отвъд.
намери ме там. отвъд.
ще се видим там. отвъд.

жълти стъкла - отвъд

дванайсет маймуни
/2018/

аз няма, няма, аз няма, няма,
аз няма, няма, няма, няма да се дам.
не ябълката на Адам и Ева,
а главата на змията ще отхапя сам.
аз няма, няма, аз няма, няма,
аз няма, няма да го прочета в роман.
а най ще вляза, а най ще вляза
във змиярника да се отровя сам.
и боли и щипе, и сърби, кърви и...
но няма, няма, няма, няма да се дам.
и дори да си пред края си,
не го търси - Краят винаги ще дойде сам.
Краят винаги ще дойде...

и след завой пак със вълчи вой
търсиш, търсиш ме, но няма кой
да те посрещне случайно. дали
поне насън ще се срещнеме... нали?!
и потъваш във своя мрак
и търсиш, търсиш мене пак.
но няма, няма да те пощади -
Въртележката върти, върти, върти.
и тресат се луди в смях
маймуните дванайсет - те са всъщност прах
във очите на мъртъвците,
а Касандра самичка отброява дните.

писано ни е да се срещаме
все луди и все грешници.
но най-накрая ще ни раздели
Въртележката.... безмилостно върти.
но няма, няма да ни раздели,
щом сме винаги едно били.

а аз няма, няма, аз няма, няма,
аз няма, няма, няма да се дам.

никол

yosko