🎙️ Венцеслав “Vince” Гайдарджиев е създател и президент на Alcatraz AI - компания за биометрична сигурност с пазарна оценка над 200 милиона долара, чиито системи за лицево разпознаване се грижат за сигурността в седем от десетте най-големи технологични корпорации в света.

🌍 От Русе до Силициевата долина - пътят на Венци минава през Английската гимназия, която имах щастие да посетя преди няколко седмици, ученически обмен във Флорида, инженерни специалности в University of Central Florida и Stanford, работа в NVIDIA върху първите модели на Tesla и участие в екипа на Apple, създал Face ID.

💼 В разговора навлязохме дълбоко в предизвикателствата на deep-tech предприемачеството - от напускането на Apple и привличането на първите инвестиции, през изграждането на международна компания с офиси в Калифорния и София. Венци сподели откровено за цената на успеха, важността на доверието в инвестиционните отношения и защо емпатията е по-важна от егото в лидерството.

💬 "Най-голямата инвестиция за една компания са хората - лоялността и отдадеността им правят продукта." ~Венци Гайдарджиев

🚀 В този епизод ще научиш:
✅ Как се създава технологична компания от световна класа с български корени?
✅ Защо човешките отношения, а не презентациите, привличат инвестиции?
✅ Какви са уроците от работата в Apple, NVIDIA и Tesla за изграждане на собствен бизнес?
✅ Каква е ролята на българския талант в глобалния технологичен успех?

💡 Вдъхновяваща история за това как един българин от Русе променя стандартите за корпоративна сигурност по света, доказвайки че когато мечтаеш глобално и действаш със сърце, всичко е възможно!

🙏 Благодарим на партньорите на проекта: Yotpo | StorpoolStorage | HackBulgaria | SuperHosting.BG | LimeChain | Novator | Dynaphos | Aula.bg | Ardes.bg | Decibel | Swipe.bg | Oreshak Handmade | Paysera 🙏

Еп479 | Венцеслав Гайдарджиев: Най-голямата инвестиция за една компания са хората

🎙️ Петър Матов е човек, който превръща страстта към карането на колело в начин на живот и вдъхновение за цяла общност. Той е носител на скоростните рекорди за преминаване по маршрутите Ком-Емине и Е8.

🚴 Роден и израснал в Троян, Петър открива истинското си призвание в планинското колоездене. От първите състезания с импровизирана екипировка до поставянето на национални рекорди -  неговата история е урок за постоянство, стратегическо мислене и силата на екипната работа.

🏔️ В нашия разговор ще разбереш как се подготвя и изпълнява скоростно преминаване на 600-километрови маршрути, ролята на работа от разстояние за постигането на спортни върхове и значението на личния пример за вдъхновяване на следващите поколения.

🎬 Зад завесата на проекта “Дивото ни зове” - филм за рекордното преминаване на Е8, осъществен с подкрепата на Велинград Alcalia.

💬 "Най-важното за мен е приключението, рекордите идват от само себе си." ~Петър Матов

🚀 В този епизод ще научиш:
✅ Как се планира и изпълнява рекордно преминаване на Ком-Емине за 67 часа?
✅ Какви са тайните на успешната логистика и екипна координация при екстремни предизвикателства?
✅ Защо дистанционната работа е ключова за баланса между кариера и спорт?

💡 Вдъхновяваща история за преодоляване на граници - физически, психологически и социални - и за това как да направим България по-добро място чрез спорт, личен пример и общност.

🙏 Благодарим на партньорите на проекта: Yotpo | StorpoolStorage | HackBulgaria | SuperHosting.BG | LimeChain | Novator | Dynaphos | Aula.bg | Ardes.bg | Decibel | Swipe.bg | Oreshak Handmade | Paysera 🙏

Еп 480 | Петър Матов: Най-важно е приключението, рекордите идват от само себе си

„Няма нищо по-измамно от очевидния факт!“

Това твърди прочутият Шерлок Холмс в разказа „Загадката на долината Боскум“, който
излиза от печат за първи път през есента на 1891 г. в британското месечно издание „The
Strand Magazine“. Автор на произведението е гениалният писател Артър Конан Дойл и
тъкмо той е темата на настоящия брой на знаменития, заострен и зрелищен видео
подкаст „Pop Script“, в който водещият Благой Д. Иванов кани компетентни хора, с които
обсъжда разнообразието в културата и изкуството. Този път въпросните компетентни хора
са Емил Минчев (писател и преводач, автор на поредицата за детектива Бънк Ромеро) и
Зорница „Зузи“ Аспарухова (журналист и кинокритик), които освен че са диви почитатели
на родения в Шотландия класик, са също начетени, очарователни и артикулирани.

Разговорът минава през всякакви аспекти от живота, творчеството и мирогледа на Дойл,
например:

• Защо един офталмолог решава да зареже медицината и да се посвети на
литературата
• Кои са неговите предходници в криминалната проза – от Едгар Алън По до Уилки
Колинс
• Кои са неговите наследници – от Дашиъл Хамет през Агата Кристи до Реймънд
Чандлър
• Kaкво прави „Баскервилското куче“ толкова велика творба
• Кой е проф. Джордж Челинджър, когото срещаме в книги като „Изгубеният свят“,
„Отровният пояс“ и „Страната на мъглите“
• Рационализъм срещу ирационализъм – парадоксите в личната философия на
Дойл, от логика и здрав разум до спиритуализъм и суеверия
• Аферата с горските феи от Котингли и особената дружба с илюзиониста Хари
Худини
• Любими филми, сериали и книги, вдъхновени от белетристичното наследство на
Дойл
• Какви са предсмъртните думи на Дойл?

В края на дискусията тримата заделят няколко минути, които са off-topic, но пък са
посветени на друга любима тема: „Франкенщайн“ на Мери Шели, като повод за този завой
е актуалната екранизация, дело на Гийермо дел Торо – става или не става обаче тази
въпросна екранизация?

Всичко това – в новия „Pop Script“!

Гледайте с видео тук: https://youtu.be/itHoVuuCE_s

_______________
#about #podcast
Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

EP740 - Артър Конан Дойл [Pop Script c Благой Иванов]

В този епизод Кив и Тулечки, заедно с гост Александра Атанасова, си говорят за slop– евтината генерирана от ИИ синтетична помия залива мрежата и бавно превръща интернет в конструирана реалност. Говорим защо изобщо трябва да ни пука за ИИ-генерираното съдържание – колко е, къде е, как платформите го възнаграждават с пари и внимание, и как от мотивационни клипчета с Тръмп и Мъск стигаме до дълбоки фейкове с „плачещи украински войници“ и комерсиални дезинформационни ферми. Обсъждаме как AI slop се използва едновременно за кликбейт, измами и пропаганда – от TikTok и YouTube до мрежи, свързани с Русия и Китай – и какво общо има всичко това с enshittification и „AI канибализъм“ в мрежата.
Обсъждаме понятието „slopaganda“ и разглеждаме таксономията на AI slop – експресивно срещу подвеждащо, социално-политическо срещу чисто монетизирано съдържание. Ще чуете защо негативните емоции се оптимизират от алгоритмите, как гневът пътува по-бързо от радостта и как масовото синтетично съдържание претоварва вниманието и разяжда доверието в това, което виждаме онлайн.
Накрая се питаме дали хората изобщо различават, че гледат AI – и дали изобщо ги е грижа: от „mere exposure“ ефекта и спада на скептицизма до технологичната паника около изборите и чатботовете, които неволно усилват пропаганда. Накрая питаме какво става с интернет, когато моделите започнат да „ядат“ собствения си slop, има ли път назад от тази автофагия на съдържанието и как всеки от нас може да се ваксинира срещу slopaganda.

Блога на Александра: https://socialmediapsychology.eu/	
https://artsmart.ai/blog/ai-generated-content-statistics-2024
How racist AI Facebook posts made one Sri Lankan influencer… | TBIJ 
https://indicator.media/p/a-tentative-taxonomy-of-ai-slop 
Musk & Trump AI motivational slopaganda got 700 million TikTok views


Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро
Автор на музиката на подкаста е Мишо



EP 747- AI Slop: генерирана от ИИ синтетична помия изведнъж заля мрежата | Александра Атанасова [Agent 001]

Ако това, което правим, ви харесва, можете да ни подкрепите тук:   / ratiobg  

 Споменато в епизода:
Новият бустер на Starship се взриви при тест под налягане (тук) 
Авария на Байконур след изстрелване на СОЮЗ (тук) (тук)
От НАСА обявиха, че следващата мисия на Boeing Starliner ще е без екипаж) (тук)  
Южнокорейската космическа ракетата Nuri (Нова по-голяма версия на NewGlenn 
Да превърнем отпадъчната пластмаса в парацетамол (тук)

В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Можете да ни слушате тук, през RSS, в Stitcher, iTunes, Spotify и SoundCloud.
===
Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support 

EP748 - Руски несгоди на Байконур [Ratio Weekly с Никола Кереков]

Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
 Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Чудовища“. Коренът на латинската дума за чудовище, monstrum, се свързва с ядрото на глаголите „показвам“ и „мисля“. Отвъд границата на представимото, отвъд предела на въобразимото, в пустошта на неназовимото се таи чудовищното. Чудовището – това, което не може да бъде въобразено, но което се показва; това, което не може да бъде мислено, но което мисли (в нас). Чудовището – там където мисълта пропада, или там където мисълта започва. Чудовището, обсесивна тема на философията и на изкуствата, навлиза в пространството на Разума – на Ratio и специално на подкаст серията „Vox Nihili“. Ако ви е любопитно да узнаете какво можем да кажем за чудовищата, разглеждайки различни техни представители и анализирайки конкретните им „биографии“, следете епизодите.
Темата се организира по идея на Боян Манчев и Стоян Ставру.
 
Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат:
- Кои е Фауст и как е свързан с немския национализъм?
- Съществувал ли е Фауст?
- Как Гьоте променя народния мит?
- Кой е Фауст и защо към него проявяват интерес както Бог, така и Мефистофел?
- Защо „Мефистофел“ често „се бърка“ с „Аристотел“?
- Как безкрайното стремление подменя благодатта с договор?
- Колко налудност има във „Фауст“ на Гьоте?
- Защо договорът с Мефистофел е пра-матрица на приложната етика?
- Как договаряме със злото, превръщайки го в наш партньор в етиката и извън нея?
- Какво се крие зад „Фаустовския дух“ на капитализма?
- Какво ще стане, ако спрем?
- Какво дължи облигационното право на Гьоте и в частност на „Фауст“?
- Как да институционализираме Дявола?
- Кои са лемурите и защо са важни?
- Защо Бог в крайна сметка спасява душата на Фауст?

Фауст е една от най-емблематичните фигури в европейската култура – архетип на човека, който в стремежа си към познание и власт над света сключва сделка с дявола. Произходът на образа е немски, но неговото влияние обхваща почти всички европейски литератури, философии и изкуства. След Марлоу Гьоте е най-известния интерпретатор на мита за странстващия алхимик, астролог и маг от южна Германия, обвиняван в черна магия. Как този образ се е превърнал във фундаментален архетип на модерния човек и защо такова чудовищно произведение като „Фауст“ на Гьоте е станало част от немския литературен канон – това е центърът на днешният епизод.
Разговора може да чуете ТУК.
 
Допълнителни материали:
- Фауст (книга), Гьоте, прев. Любомир Илиев, 2024 (линк).

Представяне на госта:
Проф. д.н. Боян Манчев е български философ, изкуствовед, културен теоретик и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Нов български университет и в Берлинския университет за изкуства. Изследователските интереси на Боян Манчев са съсредоточени в областта на онтологията, философията на изкуството и политическата философия.


EP749 - Фауст [Гьоте и ДРЪЖЗДРАВО] [Vox Nihili със Стоян Ставру]

In this episode, Kiv and Tulechki sit down with Ivan Gligorijevic (CEO & Co-founder, mBrainTrain) and Teodor Vakarelsky (Bulgarian Academy of Sciences) to talk about brain-computer interfaces and their work in the VIBraTE EU  🇪🇺research projet (g.a 101086815).

We cover what EEG can actually measure today, where it’s already being used (medicine, research, wearables), and why “reading thoughts” is still way harder than people think. We also compare non-invasive EEG to invasive implants—and what each approach can realistically deliver.

In the second part, we dig into the real engineering problem behind implants: the brain is soft, moving, and viscoelastic, while electrodes are rigid—leading to tissue damage, inflammation, and scar tissue that breaks long-term performance. That’s where VIBraTE comes in: modeling these interactions to design safer, longer-lasting interfaces.

At the end, we go full sci-fi: if we solve the biology and the bandwidth, what does a future with brain-AI integration look like—and what are the privacy and ethics risks we’re walking into?

В този епизод Кив и Тулечки разговарят с Иван Глигориeвич (CEO и съосновател на mBrainTrain) и Теодор Вакарелски (БАН) за  работата им по европейския проект VIBraTE 🇪🇺 (g.a 101086815).

Разглеждаме какво всъщност може да измерва EEG днес, къде вече се използва (в медицината, научните изследвания, преносимите устройства) и защо „четенето на мисли“ все още е много по-трудно, отколкото хората си представят. Сравняваме и неинвазивното EEG с инвазивните импланти — и какво реално може да се постигне с всеки от двата подхода.

Втората част навлизаме в истинския инженерен проблем при имплантите: мозъкът е мек, подвижен и вискоеластичен, докато електродите са твърди — което води до увреждане на тъкан, възпаления и образуване на белези, които влошават дългосрочната работа. Тук се намесва VIBraTE: проектира модели на тези взаимодействия, за да се създадат по-безопасни и по-издръжливи интерфейси.

Накрая преминаваме към чиста научна фантастика: ако решим проблемите с биологията и капацитета за предаване на данни, как би изглеждало бъдещето с интеграция между мозък и изкуствен интелект — и какви рискове за личната неприкосновеност и етиката вървят с него?

#links:
VIBraTE project page: http://vibrate-project.eu/
https://mbraintrain.com/
https://www.linkedin.com/in/teodor-vakarelsky/

Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро
Автор на музиката на подкаста е Мишо

 #about #podcast
„Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Партньор на подкаста е Graphwise, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Подкастът се реализира и с подкрепата на Данни за добро.



EP750- Brain-computer interfaces | guests T. Vakarelsky and I. Gligorijevic  [Agent 001 ]

В този епизод на Ratio Weekly разглеждаме колко изобретателна може да бъде природата — и колко креативни се налага да стават учените, за да я разберат и опазят. Ще отидем до блатата на Флорида, където екологичната криза с инвазивните бирмански питони е довела до създаването на необичаен научен инструмент: плюшени „робо-зайци“, които имитират топлина, движение и дори миризма, за да примамват едни от най-трудно откриваемите хищници в САЩ.

Ще се пренесем и в света на медицинските загадки с историята на рядка, но изключително опасна алергия към червено месо, отключвана от ухапване от кърлеж. Разглеждаме как една малка молекула може да обърне живота на човек и защо този синдром често остава неразпознат, докато не доведе до сериозни последствия.

Накрая стигаме до суровото крайбрежие на Намибия, където шепа пустинни лъвове са пренаписали правилата на оцеляването, изоставяйки традиционния си лов, за да се превърнат в единствените в света морски лъвове — хищници, които ловуват тюлени по бреговете на Атлантическия океан.

Ако сте софтуерен или DevOps инженер имайте предвид, че StorPool търсят хора за техния екип. Отворените позиции са няколко и можете да ги намерите на storpool.com/force 

В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Можете да ни слушате тук, през RSS, в Stitcher, iTunes, Spotify и SoundCloud.
===
Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

EP751 - Зайци Киборги [Ratio Weekly с Никола Кереков]

Съдията и изкуственият интелект

(VII-и научен семинар, 29.10.2025)

запис

 Място на провеждане: Нова конферентна зала, Ректорат на СУ “Св. Климент Охридски”

Участници с научен доклад: Георги Илиев, Николай Генов, Стоян Ставру


Седмата среща на семинара „Литература и право“ с тема „ Съдията и изкуственият интелект“ подвига въпроса за ролята на изкуствения интелект в правосъдието и съдебния процес. Фокусът този път пада върху приложението на ИИ при анализ на доказателства, автоматизация на правни изследвания и подпомагане на съдийските решения. Целта е да се анализират ползите и рисковете от интегрирането на технологиите в съдебната система, с акцент върху запазването на човешкия фактор в съдебните решения. Лектори ще бъдат: Георги Илиев (Институт за литература при Българска академия на науките), Николай Генов (Институт за литература при Българска академия на науките) и Стоян Ставру (Институт по философия и социология при Българска академия на науките). Модератор ще бъде Камелия Спасова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“).


EP752 - Литература и право: Съдията и изкуствения интелект  [Vox Nihili със Стоян Ставру]

Любомир Бабуров, Владимир Маринов и Стоян Ставру обсъждат:
- Що за морска риба е торпедото?
- Има ли разлика между мъжката и женската добродетел?
- Какво общи имат геометричните фигури с обяснението на добродетелта? 
- Трябва ли според Сократ (Платон) да се преподават добродетели в училище?
- Наистина ли добродетелта НЕ е в това „силно да желаеш прекрасното и да си способен да го постигнеш“?
- Каква е ролята на припомнянето при добродетелта?
- Как разпита на един роб може да бъде доказателство за съществуването на човешката душа?
- Разум ли е добродетелта и може ли да се постигне с учене?
- Какво правят „учителите по добродетел“?
- Кой е Анит (Апология) и защо се явява тук (Менон)?
- Какво показва това, че синовете на най-добрите често са неспособни да бъдат добродетелни?
- Каква е разликата между правилно мнение и знание?
- Кой връзва люлеещите се статуи на Дедал?
- Какво представлява умението за налучкване и защо съдиите „ту улучват, ту не“?
- Кои са онези, които са вдъхновени и екзалтирани от бога?
- Как добродетелта е свързана с божията учат?
- Кой се сенките измежду нас?

Представяне на госта:
Владимир Маринов е доктор по антична философия и преподавател по класически езици в Нов български университет. Директор е на Издателството на НБУ. Запален читател на Омир, Платон и Аристотел, заниманията му са свързани с античния и средновековния неоплатонизъм, историята на науките в гръко-римския свят, както и големите теми на класическата философия, религия и култура. 


За подкаста:
Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др.
Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

EP753 - Менон  [Добродетелта] [Vox Nihili със Стоян Ставру]

Българска работа... ама хубава!

Двама писатели – Благой Д. Иванов & Марин Трошанов – се събират в студиото на Pop Script, за да си поговорят за родната остросюжетна литература. Поводът е неоспоримият и впечатляващ бум на подобен тип произведения през 2025 г., сред които са „Общежитие за чудовища: Детето от пророчеството“ на Милен Хальов, „Мрак“ на Емил Минчев и „Ден преди смъртта“ на Станислава Сярова. Разговорът обаче се връща и назад – към прежни епохи, към диаболиците Атанас Далчев, Светослав Минков и Владимир Полянов, към научната фантастика от соц-времената (Любен Дилов, Петър Бобев и Агоп Мелконян), дори към издания като емблематичната „Дъга“, но и към по-късни списания със сходен формат.

Един от акцентите са 90-те години на XX век, когато избуяват книгите-игри, начело с автори като Любомир Николов, отговорен и за превода на „Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин, но по същото време са и ранните опити в чистия хорър (Елена Павлова, Иван Д. Атанасов и Адриан Лазаровски). Макар този период да отшумява бързо и след него да настава временно затишие, през последните години се забелязва нещо, което започва като аномалия, но се утвърждава като тенденция. Ако проследим процеса и се опитаме да набележим генезиса и значимите етапи, ще се спрем на поредици с фолклорни и фентъзи мотиви, които стартират с прозиведения като „Да пробудиш драконче“ на Николай Теллалов и водят до „Софийски магьосници“ на Мартин Колев.

Днес, с триумфа на „Мамник“ на Васил Попов, на неговите продължения и адаптации, с трупащата се фен-база и с нарастващото доверие на читателите към българските писатели, може да се каже, че имаме основания за оптимизъм. Поне в това са убедени другарите по перо Иванов, автор на „Опасни сказания“, и Трошанов, автор на „Сказание за Карина и Габриел“, които дават безчет примери, изсипват аргументи и похвали, а включват в разговора също преводачи и художници, издатели и редактори.

Приятно гледане и не по-малко приятно четене!

#about #podcast
Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

EP754 - Възходът на българската жанрова проза [Pop Script c Благой Иванов]

Подкастите на Ratio са аудио и видео портал към света на науката, технологиите, философията и културата. В шест различни серии разглеждаме всичко – от последните научни открития до пресечните точки между изкуството и технологиите. Ако сте любопитни за света и искате да чуете нови гледни точки, Ratio Podcasts е мястото, където науката среща любопитството.

Може да ни слушате и гледате на любимите си платформи: Spotify, YouTube, Soudcloud, Storytel.