Патриарх Неофит е определян като благ, духовен човек, който учи с живота си и проповядва сред миряните с примера си. Една от малкото безусловно приети личности в нашето общество. Често наричан най-добрият певец в църковния клир, той оставя след себе си хиляди страници нотен материал. 

Говори се, че Неофит дори не умеел да се скара на някого – не налагал решенията си със сила и тропане по масата. Бил е балансиран и сдържан, но без да бъде компромисен. Човек, когото е трудно да измамиш. Човек, живеел с ясното съзнание, че преди всичко е монах, водейки скромния си начин на живот.

"Комуто много е дадено, от него много ще се иска" – думите на Христос, цитирани от отец Кирил Попов, един от най-близките приживе хора на Неофит, който свидетелства за голямата духовна сила и морал на покойния български патриарх.

В поредната серия  на "Говори..." ще чуете записи с гласа на патриарх Неофит, както и негови песнопения. В епизода говорят проф. Иван Желев, Пламен Бейков и Ангел Иванов. 

Използвана е снимка от агенция БГНЕС.

Aвтор на серията: Зоя Димитрова
Оператор: Кристина Костова 
Монтаж: Аспарух Йорданов 
Изп. продуцент: Златко Желев 
Продуцент: Иво Тодоров

Плейлист на подкаста "Говори" в YouTube: https://bit.ly/ГовориБНР

Последвайте ни и в социалните мрежи:
https://www.facebook.com/bnradio
https://www.instagram.com/bnr.bg_/
https://www.facebook.com/radiobinar
https://www.instagram.com/binar.bg/


Патриарх Неофит

Гласът е само един от нейните инструменти за очароване на публиката. Дръзка и смела – тя е Леа Иванова, Лъвицата на суинга в България.

Лиляна Иванова е родена през 1923 година в Дупница, но прекарва детството си в Цариград. Там учи в престижния Робърт колеж и прави първите си стъпки към сцената. 
Силното влечение към музиката превръща Леа в една от най-шармантните изпълнителки на софийската джаз сцена. Субкултурното течение на зозите и суингите изгражда образа ѝ на чаровна бунтарка – нещо, което след 1944 година ще я вкара в черния списък на комунистическия режим.

От джазовите формации „Славянска беседа“, „Джаз Овчаров“, „Оптимистите“ Леа Иванова стига до Исландия, Карибските острови, Ню Йорк, Канада, Южна Америка и, разбира се Порто Рико, където я отвежда любимият Чико…

Съдбата на Леа Иванова е огледало на епохата, в която ѝ е отредено да живее. Обвинена като изпълнителка на „упадъчна музика“, Леа е въдворена в ТВО „Ножарево“. Духът ѝ не е сломен, а напротив.  С неподражаемото си чувство за самоирония и с нестихващото желание за артистични изяви Леа намира начин да се завърне в онова интимно пространство, в което общува директно и дръзко със своята публика. 

Последвалите успехите в чужбина често контрастират с противоречивия прием на родна земя. Здравословните проблеми са неин неизменен спътник, но Леа изживява своите повече от два живота упорито и гъвкаво като котка. 

В тази серия на "Говори..." ще чуете интервю с Леа Иванова, съхранено в Архивния фонд на БНР, както и откъси от нейни емблематични песни. 
За яркия образ на една смела жена в едно митологизирано от днешна гледна точка време говорят актрисата Роси Русева, създала спектакъла „Седемте живота на Леа“, и музикалният критик, изследовател и приятел на Леа, Владимир Гаджев. 

Aвтор на серията: Бисерка Граматикова
Оператор: Кристина Костова 
Монтаж: Аспарух Йорданов 
Изп. продуцент: Златко Желев 
Продуцент: Иво Тодоров

Плейлист на подкаста "Говори" в YouTube: https://bit.ly/ГовориБНР

Последвайте ни и в социалните мрежи:
https://www.facebook.com/bnradio
https://www.instagram.com/bnr.bg_/
https://www.facebook.com/radiobinar
https://www.instagram.com/binar.bg/


Леа Иванова

Изидора Пейсах Габе се ражда през 1888 г. в Княжество България. Поетесата с теменужен поглед е дъщеря на българския журналист и общественик от руско-еврейски произход Петър Габе – един от най-големите чифликчии в Добруджа, който след Междусъюзническата война и анексирането на Южна Добруджа от страна на Румъния, се заселва в София, отдавайки се активно на Добруджанския въпрос. 

Дора Габе започва да формира своя поетичен език още в ученическите си години, а „Пролет“ е нейното първо публикувано стихотворение в сп. „Младина (1900). 
Младата поетеса следва естествени науки в Софийския университет, завършва френска филология в Женева и Гренобъл, обикаля Европа със съпруга си проф. Боян Пенев или самостоятелно във връзка с преводаческата си дейност, като създава контакти в Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Англия. 

През 1908 година издава първата си стихосбирка с нежното заглавие „Теменуги“. В нея живот, смърт, любов, тъга и самота се преплитат в духа на една епоха, в която най-яркото присъствие в литературния живот на България е това на поета Пейо К. Яворов. Именно символистът от кръг „Мисъл“ оставя дълбок отпечатък в младата поетична душа на Дора Габе, формира нейното писателско мислене, а образът му изпълва цялото ѝ творческо битие.  Поезията на Дора Габе придобива екзистенциален, философски оттенък, при който тишината е сгъстена, времето – неспокойно, светът е тайна. 

В произведенията за деца, които пише, Дора Габе е искрена, ясна, смешна и  мъдра по детски. Очите, с които замислено прозира глъбините на живота, са открити и засмяни, когато се обърнат към света на малките читатели.

В тази серия на "Говори..." ще чуете гласа на Дора Габе, съхранен в Архивния фонд на БНР. За непримиримата и вечна поетеса, за нейната отдаденост към Добруджанския въпрос, доживотното приятелство с Елисавета Багряна, наследството, което оставя в литературния живот на София, говорят поетът Найден Вълчев, поетът Матей Шопкин, литературният критик Благовеста Касабова, поетесата и преводачка Надя Попова, председателят на СБП Боян Ангелов и уредникът на „Дом Дора Габе“ с музейна експозиция към СБП Добрин Добрев Финиотис. 


Дора Габе

За живота на един от най-ярките солисти на "Мистерията на българските гласове" Олга Борисова в този епизод на "Говори... " разказват нейните сценични партньори и сърдечни приятели Ивайло Маджаров, Даниел Спасов, Милен Иванов и Добрин Добрев-Финиотис:

"Олга Борисова обичаше да раздава... "; "Около нея живееше младостта... "; "Тя обичаше сцената и публиката също я боготвореше... "; "Олга Борисова не обичаше и не използваше клишета. Тя имаше в себе си една общобългарска мъдрост... "; "Често цитираше мъдри мисли на писатели, обичаше да рецитира стихове, а всички искаха да пеят нейните песни... "

За своята съдба тя благодари и се прекланя пред "гения и мъдростта на българския фолклор", "Ансамбъла за народни песни на българското радио" и "Мистерията на българските гласове", както и на своята публика:

"Няма място в България, на което да не съм пяла: на нивата, по жътва, качени в каросерията на камиони, на площадите по селата, в читалищата. Аз така опознах България. Имах възможност да живея и работя извън България. Пропътувах многократно четири континента, но винаги, когато се връщах в България за мен беше празник", споделя тя.


Автор: Милен Димитров
Оператор: Кристина Костова
Монтаж: Аспарух Йорданов
Изпълнителен продуцент: Златко Желев 
Продуцент: Иво Тодоров


Олга Борисова

По случай годишнината на легендарния български илюзионист Мистер Сенко, дирекция "Дигитални програми" подготви специален епизод на подкаста "Говори…", посветен на неговия живот и творчество.

В епизода може да научите малко известни факти от досието на Мистер Сенко, да се запознаете със спомени за него, споделени от някои от най-известните съвременни илюзионисти, а и да се потопите в магическия свят на една от най-ярките личности от близкото ни минало.

Спомените си за Мистер Сенко разказват: актьорът и илюзионист Ненчо Илчев, илюзионистите Боби Шоу и Шехеразада, както и писателят Михаил Вешим.

Автор: Зоя Димитрова
Оператор: Кристина Костова и Михаил Михов
Монтаж: Никола Стоянов
Изп. продуцент: Златко Желев 
Продуцент: Иво Тодоров

Мистер Сенко

Българинът, който през по-голямата част от живота си се е учил да бъде българин. Балканецът, следователно европеец – Петър Увалиев, е един от изявените ерудити на Европа през XX век. 

Съдбата му отрежда редица роли, които цял живот се преплитат – на дипломат, театрален режисьор, филмов творец, литературен, театрален и арткритик, радиодраматург, преводач, бохем, емигрант, възвращенец. 

С неизчерпаема енергия от началото на 50-те години до самия си край Увалиев работи като сътрудник на Би Би Си и придобива особена популярност със своята коментарна рубрика "5 минути с Петър Увалиев". 

В този епизод на "Говори..." ще чуете записи с гласа на Петър Увалиев, съхранени в Златния фонд на БНР. 

За наследството и посланията, които ерудитът оставя след себе си, разказват доц. Огнян Ковачев, д-р Антоанета Радославова, Росен Спасов. Спомен за своята лична среща с Петър Увалиев споделя Захари Миленков. 

Автор: Бисерка Граматикова
Оператор: Кристина Костова 
Монтаж: Аспарух Йорданов
Изп. продуцент: Златко Желев 
Продуцент: Иво Тодоров

Петър Увалиев

Ангел Вълчанов е създателят на "живия" радиотеатър и на телевизионния театър в България.

"Радиото борави с най-мощното средство – човешкото слово. То носи в себе си освен понятието и ритъма, музиката, националния белег на един народ. Тази именно сила е голямото оръжие на Радиотеатъра. Чрез него може да се каже всичко онова, което картината постига чрез камерата, обектива, пищния декор, чрез костюмите. Със средствата на радиото и телевизията може да се създава изкуство. Те са две релси, по които върви един влак. За мен Радиотеатъра и телевизията са съдба, творческа, човешка, лична", споделя Вълчанов.

"Той радваше не само с това, което говореше, но и с начина, по който го изричаше. Аристократ на духа и демократ в отношенията си с другите, той с всички беше еднакво внимателен и безкомпромисно взискателен. Неговата скромност на истински интелигент се чуждееше от всяко себично и себеизтъкващо, но личността му покоряваше, когато ставаше дума за справедливост или за принципи", казва за него философът Кръстьо Горанов.

Екипът, реализирал епизода за YouTube:

Автор: Милен Димитров
Оператор: Петър Димов
Монтаж: Никола Стоянов
Изпълнителен продуцент: Златко Желев
Продуцент: Иво Тодоров


Ангел Вълчанов

Инж. Иван Иванов е смятан за един от най-успешните градоначалници в историята на столицата ни. През 10-те години, в които инж. Иванов заема кметския пост, София процъфтява, придобивайки образцов, европейски облик. Безспорно най-сериозният принос на блестящия инженер е изграждането на Рилския водопровод, който все още доставя планинска вода на столичани. 

Как роденият през 1891 година в Сливен Иван Иванов се превръща в най-дълго управлявалия кмет на София? За каква столица мечтае и работи? Как един градоначалник, с житейския си пример и с професионалните си постижения, още живее в паметта на града? 

В този епизод на „Говори…“ чуваме гласа на инж. Иван Иванов в запис на новогодишно слово, съхранен в Златния фонд на БНР.

За битието и наследството на „некоронования цар на София“ говорят доц. д-р Снежана Ракова и Станислав Колев – автори на документални изследвания за живота и делото на инж. Иван Иванов.

Тази есен Централният държавен архив ще отвори специален сайт във връзка с отбелязване на 60 години от смъртта на инж. Иван Иванов. 

Екип, реализирал епизода за YouTube:

Aвтор на серията: Бисерка Граматикова 
Оператор: Кристиян Бозов
Монтаж: Никола Стоянов 
Изп. продуцент: Златко Желев 
Продуцент: Иво Тодоров

Дирекция "Дигитални програми" на БНР 


инж. Иван Иванов

В този епизод от документалната поредица "Говори…" разказваме за една от най-силните и трагични фигури в българската политическа история – Никола Петков.

Син на убит министър-председател и брат на разстрелян политически водач, той поема пътя на борбата за демокрация в една от най-мрачните епохи на България. Лидер на БЗНС, съратник и по-късно враг на комунистическата власт, Никола Петков остава в историята като символ на гражданска доблест и морална непреклонност.
От класната стая в София и скамейката в Сорбоната – до парламента, ареста и обесването.

Чуйте историята му в разказа на проф. Евгения Калинова и проф. Румяна Маринова-Христиди.

Екип, реализирал епизода в YouTube:

Автор: Зоя Димитрова
Оператори: Михаил Михов и Кристина Костова
Монтаж: Никола Стоянов
Изп. продуцент: Златко Желев
Продуцент: Иво Тодоров


Никола Петков

Животът на всеки творец винаги вълнува и буди удивление, не само поради отклонението от общоприетата закономерност, но и заради загадките на личностното си развитие във времето, в което живее, създава и интерпретира действителността в мащабите на своето въображение.

В началото на ХХ век в мездренското село Горна Бешовица се ражда Иван Фунев, за творбите на когото дори в началото на ХХI век продължават идеологическите и художествено-естетическите спорове. 

„Рисувал съм портретите на ония, с които съм живял. С „Трета класа“ аз исках да покажа жаждата на трудовите хора от миналото за по-добър живот. Аз се съмнявах обаче, че със скулптурните си произведения ще бъда ясно разбран като политически творец. Затова успоредно със скулптурата аз пояснявах своите замисли в стихотворна форма.“

Екип, реализирал епизода за YouTube

Автор: Милен Димитров
Оператор: Виктор Роев
Монтаж: Никола Стоянов
Изп. продуцент: Златко Желев
Продуцент: Иво Тодоров


Иван Фунев

Официалният подкаст профил на Българското национално радио | Всичко за музика, култура, литература, икономика и дигиталния свят

New tracks tagged #говори